На места растяха високи дървета, нападалите долу листа гниеха, превръщайки се в хумус. Имаше и много изсъхнали дребни растения, засенчени от по-високите си съседи. Изобщо бе пълно с разлагаща се растителност. Но на това място земята бе равна - бе пипала човешка ръка. Реми и Сам погледнаха ниските хълмове, издигаши се отдясно, а после и тези отляво. Излязоха от джипа.
Сам сложи компаса на равно място, вдигна огледалцето му и го насочи към основата на хълмовете вдясно.
- Съвсем хоризонтално - отбеляза.
Прекоси равното място между два от хълмовете.
- Петдесет крачки - каза. - Хайде да пробваме и по-нататък. Аз ше взема раницата с мачететата и сгъваемите лопати.
Сам и Реми изминаха двеста метра, после отново нагласиха компаса и го насочиха към следващия хълм и този зад него. Сам закрачи по равната просека.
- Петдесет, нали? - попита Реми.
- Естествено.
- Какво са били хълмовете според теб?
- Съдейки по това, което съм чел, може да са били всичко. В ранния период са издигали сгради върху тях.
- Какво предлагаш? Дали да не разкопаем под краката си и да проверим дали има път? Или да се качим на някой от хълмовете и да видим дали няма обрасла с растителност сграда?
- Ако се качим горе, ще можем да огледаме околността.
- И аз това си помислих. Няма да е зле да погледнем над върховете на дърветата.
Оставиха раниците си, взеха мачететата и сгъваемите лопати и се закатериха. Хълмът, който си избраха, бе разположен в средата на дясната редица. Като че ли бе най-високият - висок над четирийсет метра - и имаше стръмен склон. Беше обрасъл с храсталаци и малки дървета, за които се хващаха, докато се промъкваха напред.
Когато стигнаха на върха, Сам разгъна лопатата и започна да копае. След четири загребвания, остриета удари камък. Заудря наоколо с мачетето и се чу същият звук. Реми заобиколи групичката фиданки, растящи на върха на сградата.
- Не се загубвай - предупреди я Сам.
- Ела тук. Трябва да видиш това.
Той взе мачетето и лопатата и се запромушва през храсталаците, вървейки подир Реми. Погледна над върховете на дърветата долу. Оттук растителността изглеждаше доста гъста, но се виждаха и пролуки. Тя посочи ранното пространство, което бяха оставили зад себе си.
- Прилича на широк път. Започва оттук и минава по права линия между хълмовете. Но общата му дължина е само няколкостотин метра.
- А ето там - подхвана Сам - друг път се включва под ъгъл.
- Виждам още един. О, пет, не, шест пътя се сливат в една точка.
- Прилича на звезда с висока кръгла стена в центъра - каза Сам.
- Човек може да прелети стотици пъти със самолет над района и да не забележи нищо - обяви Реми. - Дърветата скриват всичко. Формите са заоблени, но се обзалагам, че хълма, на който сме в момента, всъщност е пирамида.
- Нещо голямо е, със сигурност. Предполагам, че ти е ясно къде трябва да отидем.
- Разбира се - отвърна той. - На мястото, където се събират пътищата.
Когато слязоха долу, Реми каза:
- Това е зловещо.
- Кое е зловещо?
- Това не са хълмове, а огромни сгради, покрити с пръст и храсталаци. А тези дървета около нас са единственото нещо. което не е зловещо, като изключим факта, че растат насред пътя. Имам чувството, че хората, които са живели тук, ни наблюдават.
- Повярвай ми, не ни наблюдават. - Той погледна през рамо. - Не. Нито един призрак. Но за всеки случай да оставим джипа тук.
Докато крачеха, Реми каза:
- Погледни онези дървета. Оттук вече се вижда. Растат в права редица.
Сам застана до нея и впери поглед напред. Наистина бе така - дървета с различни размери и от различни видове бяха подредени като по конец. Спря, метна раницата си на земята и започна да копае дупка в мислената права линия. Почвата бе глинеста, богата на хумус и се поддаваше лесно на лопатата. За нула време той изкопа дупка с размери метър на метър на метър.
- Погледни! – каза, докато излизаше от дупката.
Реми скочи вътре, наведе се и с помощта на мачетето разчисти пръстта.
- Има V-образна форма и каменно покритие. Прилича на напоителен канал.