- Ало?
- Сам! Дейв Кейн е.
- Здрасти, Дейв. - Включи спикърфона.
- Снимките са фантастични. Доказахте, че сборникът съдържа точна информация, а не е набор от митове и смътни исторически слухове. Като гледам, мястото нищо чудно да е церемониален център. Камъкът ми се струва варовик, оронването близо до басейна потвърждава това предположение. С разтварянето на варовика дупката става все по-голяма и по-голяма.
- Утре ще се гмурнем и ще огледаме подробно.
- Пригответе се за интересна гледка. Маите са вярвали, че всичко зависи от връзките им с пантеона на боговете. Със сигурност са хвърляли скъпоценности в басейна, в знак на жертвоприношение към Чак, богът на дъждовете.
- Каквото и да се е оплескало тук, не е поради липсата на вода.
- Чакаме да ни информирате.
- Приятна вечер.
11.
Гватемала
Сам и Реми се събудиха призори и веднага шом закусиха, започнаха да се приготвят за гмуркането. Облякоха водолазните си костюми и взеха фенерчета, мрежести чанти и ножове.
- Горя от нетърпение да сляза долу - каза Реми.
- И на мен ми е адски любопитно - отвърна Сам. - Но не се самозабравяй. Каквото и да има там долу, трябва да стоим близо един до друг.
- Съгласна. Може и да ми падне ентусиазма, ако видя купчина скелети.
- Наистина?
- Да.
Сложиха маските, захапаха мундщуците и скочиха в басейна. Водата бе студена и изненадващо чиста. Сега слънцето бе високо и лъчите му съвсем скоро щяха да осветят дъното.
Бързо стигнаха до дъното, което представляваше гол, сивкав варовик. Нямаше и помен от предметите, за които им бе споменал Дейвид Кейн, така че разшириха претьрсването, осветявайки пространството около себе си с фенерчетата. Сам откри някакъв диск, вдигна го и отстрани полепналата по него утайка. Забеляза, че е направен от нефрит и че е гравиран. Показа го на Реми и го прибра в чантата.
Нещо проблесна вляво и Реми докосна Сам по рамото, след което се насочи към обекта. Имаше чувството, че се придвижва прекалено лесно, сякаш бе подпомагана от течение. Навлезе в район, до който не достигаха слънчеви лъчи.
Първият предмет, на който попадна, бе широка златна гривна. Вдигна я и я показа на Сам, а той кимна. Придвижиха се по дъното, събирайки всичко, което видеха. Имаше много нефритени и златни предмети - дискове, маски, огърлици, обеци, гривни, нагръдници.
По едно време Сам докосна Реми по рамото и посочи нещо. Кръгът светлина, който в началото бе гочно над тях, вече бе на трийсетина метра зад тях. Залисани в събирането на предмети, те неусетно сс бяха отдалечили доста.
Заедно заплуваха назад, мъкнейки торбите със себе си. Когато стигнаха до осветеното място, бавно се издигнаха нагоре и секунди по-късно пробиха сребристата повърхност. Свалиха маските си и се хванаха за ръба на басейна. Сам вдигна чантата си и я сложи на земята, после повтори упражнението с чантата на Реми. Излезе от басейна и подаде рька на Реми, за да ѝ помогне.
- Много беше забавно - каза тя. - Просто се гмуркаш и събираш предметите, които хората са хвърлили.
- Напомня ми за традицията да се търси великденското яйце.
- Обаче долу има леко течение. Затова предметите са се преместили.
- Това място е било изоставено в края на класическия период, доста са киснали тези неща. За хиляда години едно леко течение може да доведе до сериозни промени.
- Обзалагам се, че някои от скъпоценностите са се преместили малко след падането си - каза тя.
- Възможно е. Хората поглеждат надолу и виждат, че даровете ги няма. Сигурно са мислели, че боговете са ги приели и това ги е радвало.
Наредиха находките върху варовиковата повърхност и ги фотографираха, после изпратиха снимките на Селма. Прибраха всичко в една торба с цип, а нея набутаха в раницата на Сам.
- Там долу има още неща - каза Реми. - Искаш ли следобед пак де се гмурнем?
- Каквото и да е било това място - укрепление, град или церемониален център - няма как да претърсим всичко по време на тази експедиция. Археолозите ще човъркат тук годни наред. Най-добре ще е да проверим каквото можем, а сетне да се махаме.
- Прав си. Тук става въпрос за сборника, а не за това да се правим на откриватели на съкровищата на Гватемала.
- Предлагам днес и утре да се занимаваме с измерване, картографиране и фотографиране на комплекса. А после трябва да си тръгваме, защото провизиите ни свършват.
- В джунглата има тапири. Мога да ги направя чудесен сандвич от тапирско месо.