- Нищо чудно след някой и друг ден да опрем до тапирите.
След като се преоблякоха, обходиха всяка една от просеките. Почти се бе свечерило, когато откриха две каменни колони - намираха се в края на третата просека и вероятно бяха изпълнявали ролята на портал. Бяха високи около два метра и половина и по тях имаше гравюри. На едната бе изобразен мъж с пера по главата, щит и царска бойна тояга, а на другата - жена, държаща стомна, с кошница до краката. Около двете фигури бяха изписани много глифове. Реми фотографира композицията от различни ъгли и изпрати снимките на Селма.
Тя вдигна очи от екрана на телефона си.
- Вече няма достатъчно светлина. Ще направя още няколко снимки със светкавица, за да сме сигурни, че написаното се вижда ясно.
Реми снимаше, когато Сам я сграбчи за ръката и посочи нещо.
- Реми, виж!
По пътеката, по която бяха дошли, пъплеше върволица от мъже. Бяха петнайсетина на брой. На около половин километър бяха, но вече се спускаха по хълма пред руините.
- Опа! Май снимането със светкавица не бе добра идея.
- Не знам. Но още по-лоша бе идеята да оставим джипа на открито, така че всеки да може да го види. Не знам дали са ни забелязали, не знам и дали са приятелски насетроени. Може би ще успеем да се доберем до сенота и да се скрием преди да са цъфнали тук.
Те се затичаха, придвижвайки се бързо към групичката дървета, растящи в центъра на просеката. Реми хвърли поглед назад. Един от мъжете, стоящи на хълма, бе опрял пушка в рамото си.
- Сам! Бягай!
Чу се свистене, когато куршумът профуча над главите им, а секунда по-късно гърмежът достигна до ушите им. Следващият шум дояде от експлозията на джипа, огнено кълбо освети вечерното небе. Сам и Реми вече тичаха с всичка сила, като се старасха между тях и мъжете да има повече дървета и храсти. Имаха предимството да са на равно, сравнително обезлесено място, където опасността да се спънат в нещо бе минимална, докато мъжете трябваше да се спускат косо по склона, за да не се пребият, понесени надолу от инерцията.
Сам погледна през рамо, тъкмо когато един друг мъж спря и вдигна пушката си.
- Още един! Прикрий се!
Двамата се снишиха и потърсиха укритие зад групичка дървета. Последва изстрел и куршумът се заби в едно от дърветата, разпръсквайки парченца кора във всички посоки. Сам надникна иззад дънера и видя, че човекът нагласява оптическия мерник на оръжието си.
- Давай, давай!
Двамата отново се спуснаха в бяг, вече приближаваха високата стена, ограждаща сенота. Минаха отзад, шмугнаха се между стените на спиралата и влязоха в ограденото място. Сам започна да трупа камъни пред входа, за да го блокира, а Реми отиде при раниците и извади четирите пистолета, пълнителите и кутиите с амуниции. Подготвиха оръжията си за стрелба.
- Не мога да повярвам - каза Реми. - Кои са пък тези?
- Определено не са ни приятели. Явно са ни проследили. Откриха огън, веднага щом ни забелязаха.
- За какви ни смятат?
- За кандидат мъртъвци. - Плъзна ръката си около кръста ѝ и я прегърна. - Да видим дали тази стена ше ни помогне да оцелеем.
- Ще се кача горе, за да видя какво правят.
- Дръж главата си ниско - предупреди я той.
Тя нахлупи бейзболната си шапка плътно над очите.
- И преди се е случвало такова нешо.
- Ако и този път оцелеем...
Тя опря показалеца си в устните му.
- Шт! Джакузи и спа процедури. Вече сме си дали достатъчно обешания. - Тя взе два пистолета, качи се на пътечката, минаваща покрай върха на стената, и откри място, където зидът бе леко оронен и снишен, после вдигна глава, за да види дали мъжете се приближават.
Сам я видя как намести ръката си в процепа и се подготви за стрелба. Помнеше тези движения от състезанията. Сам беше добър стрелец още от времето, когато един член на тайните служби го тренира цял месец в секретна база да води престрелка от близко разстояние и да си служи със снайпер. Но Реми беше друга бира. Тя ходеше по състезания от дванайсетгодишна възраст и беше шампион, за когото изразът „заковавам” не е просто метафора.
Сам застана под нея и тихичко рече:
- Лягай долу и си трай, докато не чуеш изстрели.
Сам отиде до входа, прекрачи преградата, която бе издигнал, мина по тясното коридорче между стените и изтича до близката горичка. Проправи си път през гъсталака покрай просеката, приближавайки се до мястото, през което мъжете шяха да минат, ако решаха да атакуват укреплението. Опитваше се да запомни пътя, защото знаеше, че много скоро ще му се наложи да бяга в обратната посока. Зае позиция в един храсталак, намираш се на метър от сечището, но далеч от пътечката.