Тепеу изля водата в умивалника, после подсуши вътрешността на съда с парцал. Постави ценната книга вътре.
Лас Касас отиде до шкафа на стената, където бяха писмените проекти, върху които работеше. Извади други две книги и ги подаде на Тепеу.
- Трябва да спасим колкото се може повече.
Тепеу отвърна:
- Няма да се поберат. Първата струва колкото стотици от тези.
- Ще загубим всички други.
Тепеу каза:
- Така ще скрия книгата, че войниците никога няма да могат да я намерят.
- Гледай да не те хванат. Те мислят, че това са послания от дявола.
- Знам това, отче. Дай ми благословията си! - Той коленичи.
Лас Касас положи дланта си върху главата на Тепеу и каза на латински:
- Господи, нека праведността на този човек да е достатъчна. Той не иска нищо за себе си, иска само да запази мъдростта на дедите си за бъдните поколения. Амин. - Отиде до шкафа и извади от него три къса злато. Подаде ги на Тепеу.
- Само толкова имам. Използвай го, за да си набавяш онова, което ще ти е нужно по пътя.
- Благодаря ти, отче. - Тепеу тръгна към вратата.
- Чакай. Не излизай още. Чувам ги. - Лас Касас отиде до вратата и прекрачи прага. Блъсна го остра миризма на изгоряло. Откъм селото долитаха писъци. Застана с гръб към вратата, когато група войници отстрани от пътя си тримата доминикански монаси, които се опитваха да им попречат да влязат в мисията. Четирима войници нахълтаха в килера в дъното и започнаха да го претърсват.
Лас Касас се присегна назад и отвори вратата на кабинета си. С периферното си зрение видя как Тепеу се измъква навън. Гърнето за вода лежеше на гърба му, прикрепено с ремъци, които минаваха през кръста и челото му. За секунди, без да вдига никакъв шум, той прекоси бегом поляната и влезе в гората.
2.
Край остров Гуадалупе, Мексико:
настоящето
Хиляди сребристи рибки плуваха покрай Сам и Реми Фарго, като проблясваха, докато се извъртаха едновременно в различни посоки, управлявани сякаш от единен разум. Водата беше бистра и топла и Сам и Реми можеха да виждат надалеч през стоманените пречки на клетката.
Сам държеше еднометров алуминиев прът с малък шип накрая. Това бе приспособление за поставяне на етикетчета - през седмиците след включването им в експедицията той бе станал експерт в маркирането. Стрелна с очи Реми, после отново зарея поглед в далечината.
По едно време им се стори, че някъде отпред изниква тъмна сянка, сякаш дребните частици във водата се сливаха в единно цяло. Това беше акула. Както и очакваха, тя се извърна към тях. Приближи се под ъгъл, привлечена вероятно от гъстия пасаж рибки, които плуваха покрай клетката, а понякога дори влизаха в нея. Обаче акулата явно усещаше Сам и Реми.
Фарго бяха опитни водолази и отлично разбираха, че в който и океан да се топнат, все отнякъде ше се появи акула. Бяха виждали много акули през годините, обикновено малки сини, които се приближаваха, за да разгледат страните натрапници, плуващи недалеч от дома си в Сан Диего, сред купищата кафяви водорасли. Сините акули бързо разбираха, че плячката не е подходяща за тях и се отдалечаваха. Тази риба обаче бе въплъщение на другата възможност - кошмарният хищник непрекъснато се движеше, за да може през хрилете му да минава вода, бе снабден със зрение, обоняние и слух, с гъста мрежа от нерви по цялото тяло, които засичаха дори най-малките вибрации във водата, както и електрическите импулси, резултат от мускулните контракции на жертвите.
Извивайки мързеливо огромната си опашка, акулата се приближи. Контурите на тялото ѝ вече се виждаха съвсем ясно в бистрата вода и тя сякаш растеше с всяка изминала секунда. В далечината бе изглеждала просто голяма, а сега бе същинско чудовище. На Сам и Реми точно това им трябваше - голяма бяла акула с дължина повече от шест метра.
Акулата небрежно разцепи пасажа риба на две, но той бързо възстанови целостта си. Стрелна се напред с един мощен мах на опашката. Тъпата ѝ муцуна се приближи, после сви настрани. Туловището ѝ премина толкова близо до стоманената клетка, че ако бяха протегнали ръце, Сам и Реми щяха да могат да го докоснат. Беше доста дебела, а гръбната ѝ перка вероятно бе дълга човешки бой.
Аулата не си тръгна. Отново мина покрай тях. Сам и Реми не помръдваха в клетката. Въпреки че много пъти се бе гмуркал край острова, в тези дълги минути Сам се замисли за стоманените пръти, от които бе изградена клетката. Дали бяха заварени добре? Всичко бе изглеждало наред, когато кранът ги потопи във водата. Сега заварките изглеждаха къси, вероятно бяха направени небрежно. Заварчикът едва ли е могъл да си представи размера и мощта на съществото, което сега се плъзгаше покрай тях.