Мъжете се приближиха, подтичвайки. Носеха пушките си пред гърдите. Приличаха на ловци, преследващи дивеч, явно не очакваха да се сблъскат с въоръжен противник.
Сам приклекна и зачака. Беше преброил петнайсет човека, но сега виждаше само дванайсет. Носеха панталони с цвят каки и ризи и фланели с къс ръкав. Неколцина имаха ловни винтовки с оптически мерници - вероятно с четирикратно увеличение, защото в гъстите джунгли рядко се налага да се стреля надалеч. Двамина бяха въоръжени с „помпи” - оръжие, с което вероятно си изкарваха прехраната. Други двама бяха с пистолети, а останалите - с американски полуавтоматични пушки AR-15, които може би бяха попаднали тук по време на гражданската война.
Мъжът, който бе най-близо до Сам, държеше ловна пушка. Той я вдигна и се прицели в горния ръб на стената, ограждаща басейна. Сам беше сигурен, че мъжът не вижда Реми, просто я чакаше да си покаже главата.
Един от мъжете, въоръжени само с пистолет, извика на английски:
- Знаем, че сте там. Излезте веднага и няма да имате проблеми.
Сам извърна глава настрани и се провикна към хълмовете:
- Не ви мислим лошото. Махайте се!
Трима от мъжете хвърлиха погледи назад, опасявайки се, че някои може да ги изненада в гръб, а един се обърна, готвеше се да стреля.
Говорителят добави:
- Нямаме никакво намерение да се махаме. Излезте и ще можете вие да се махнете.
Сам усещаше, че мъжът лъже. Тези хора мислеха, че са попаднали на лесна плячка - невъоръжена, напълно безпомощна американска двойка. Вероятно вече преценяваха какъв откуп би било разумно да поискат. Но дори и да си получеха парите, животът им изобщо не бе гарантиран.
Сам се прицели в близкостоящия мъж, онзи, който бе взел на мушка горния ръб на стената и чакаше да се появи нечия глава. Говорителят размаха ръка и мъжете тръгнаха към стената. Сам ги последва, защото се опасяваше ла не му отрежат пътя към входа.
Вървящият наблизо мъж явно чу шум от стъпки, защото насочи пушката си към Сам. Сам го застреля в гърдите, после се хвърли зад храстите. Мъжът падна и изгуби съзнание, беше тежко ранен. Другите бяха видели строполяването му и започнаха да стрелят напосоки - не бяха сигурни откъде е дошъл изстрелът. Двама отгатнаха правилната посока и от храсталаците край Сам се разхвърчаха откъснати листа.
Когато се престраши да вдигне глава, Сам забеляза, че още един мъж е паднал - един от малцината, въоръжени с AR-15. Явно Реми го бе застреляла, възползвайки се от настаналата суматоха.
Водачът изтича до поваления и взе пушката и раницата му. Насочи оръжието към стената, но Реми вече се бе прикрила, знаейки, че мъжете само чакат отново да открие огън.
Но Сам бе изправен пред нов проблем. Човек с пушка крачеше към храсталака с намерението да провери дали там има труп или тежко ранен, който само трябва да бъде довършен. Под грубите му обувки пукаха сухи клонки. Сам локализира шума и стреля три пъти. Пушката на онзи изтрещя, но се чу и падане на тяло. Сам запълзя към него с готов за стрелба пистолет. Откри го проснат, с дупка в челото. Взе пушката, дръпна затвора, за да вкара патрон в цевта, и се промъкна до края на шубрака. Разбутa с дулото клонките, които му пречеха да вижда.
Мъж с помпа се промъкваше покрай основата на стената. Сам се прицели и стреля, мъжът падна мъртъв. Сам презареди и се огледа за нова мишена. Някакъв тип със снайпер се катереше по едно дърво в опит да намери удобна позиция, от която да обстрелва укреплението. Сам натисна спусъка. Мъжът се отпусна и падна от четири метра височина. Не помръдна повече.
Сам презареди отново и тогава осъзна, че му е останал само един патрон. Запълзя към трупа на мъжа, чиято пушка бе взел. Но в това време някой го забеляза и се разкрещя, за да предупреди другарите си. Сам нямаше време за губене. Стреля и хукна към джунглата. Направи завой и се насочи към укреплението. Зад себе си не чуваше трополене на стъпки. Без да спира да тича извади затвора на оръжието и го метна в един гъст храсталак. След двайсетина метра захвърли и пушката.
Мина зад укреплението и сс запромъква покрай стената. Когато стигна до коридора, видя, че наблизо пълзи мъж с помпа на рамо. Сам го гръмна в тила с пистолета, коленичи и взе оръжието му, после чу как куршум рикошира на сантиметри ог главата му. Скри се в прохода, точно когато един AR-15 превърна мястото, което току-що бе напуснал, във фонтан от каменни късове. Покатери се над купчината камъни, препречваща входа, и влезе в укреплението.
- Скъпа, прибрах се вкъщи! - провикна се той.
- Време беше. Тревожех се.