Сам се изкачи по стълбите, мъкнейки помпата със себе си.
- Преброих ги. Първоначално бяха дванайсет, сега са шест.
- Знам - отвърна тя. Накарахме ги да се позамислят.
- И не само. Бих казал, че за момента печелим.
Тя бавно поклати глава.
- Първоначално бяха повече. Поне двама изтичаха в гората едновременно с теб. Помислих си, че са тръгнали по петите ти, но после ги видях да се катерят нагоре по хълма, откъдето дойдоха. Вероятно отидоха да търсят помощ.
- Май сега е моментът да се чупим оттук - каза Сам. - Да вземем най-необходимото и да се изнасяме.
- Нямаме други варианти. Да се надяваме, че главният им лагер е далеч.
Той остави пушката до нея.
- Стой на пост. Използвай това, ако някой сс приближи. - Той заряза водолазната екипировка, палатката и повечето от провизиите. Прибра в своята раница амунициите, мачететата и предметите, които бяха открили в басейна. Отказа се от раницата на Реми. Качи се горе на стената и взе пушката.
- Изтичай в гората и ме изчакай там. Ще хвърля още едно око, за да проверя дали ще мога... - Той замлъкна, загледан в лицето на Реми, което бе придобило странно изражение. - Какво?
Тя сочеше към хълма На избледняващата светлина си виждаше дълга върволица от мъже, приближаващи по пътеката.
- Вече не са шест, а трийсет и шест. Вероятно са чули изстрелите и са решили да проверят какво става. Или сме толкова далеч от цивилизацията, че те могат да използват радиостанциите си без риск да бъдат чути.
- Съжалявам, Реми. Наистина си мислех, че имаче добри шансове.
Тя го целуна по бузата.
- Знаеш ли, можем да постъпим като пчелите. Когато някой разруши кошера им и им вземе меда, те на практика са загубили. Но правят всичко възможно да стъжнят живота на нападателя. Смятам, че това е достойно за уважение.
- Естествено, че е.
- Да заредим всички оръжия, докато все още се вижда нещо. И не забравяй пушката.
- Добре - каза Сам. Той слезе по стълбите, пропълзя до тялото на мъжа, когото бе застрелял, и взе раницата му. В нея имаше кутия с десетина патрона за пушката, но останалото на пръв поглед бе безполезно - манерка, шапка, дрехи и почти пълно шишенце с уиски. Сам събра още камъни от едно ерозирало място в края на басейна и ги струпа на входа, после нахвърля на купчина останалите им дърва - можеше да им се наложи да запалят огън.
Взе мощните фенерчета, които бяха използвали при гмуркането в сенота, след което се качи горе на стената при Реми. Провери своите и нейните пистолети, за да се увери, че са напълно заредени. Прегледа десетте резервни барабана и сложи патрони в двата, които бяха изпразнили.
- Вече виждаш ли нещо?
- Виждам, но все още са далеч от обсега на пистолета. Мисля, че ще изчакат да се стъмни напълно, а после ше се приближат и ще започнат да ни дебнат с надеждата, че ще си покажем носа.
- Това е изпитан метод.
- Как ще му противодействаме?
- В момента обмислям друг изпитан метод.
Чуха се шест, а после още осем пушечни гърмежа. Куршумите попаднаха в горната част на стената, на около метър един от друг.
- Твърде късно е - каза тя. - Опитват се да ни накарат да се прикрием, за да могат безпроблемно да стигнат до входа.
Сам сграбчи пушката и изтича долу. Легна зад купчината камъни, която бе издигнал. Двама мъже изникнаха пред него. Той стреля, презареди и стреля отново. След второто презареждане хвана за дулото едно от оръжията и го издърпа при себе си. Беше къс картечен пистолет, с който бе добре запознат - „Инграм МАС -10". Модел отпреди повече от десет години, но определено щеше да свърши работа.
Появи се още един мъж и Сам стреля отново. Презареди и се скри зад камъните. Горе затрешя пистолет, четири бързи изстрела.
Вдигна глава и видя как Реми се прикрива. Двайсетина куршума попаднаха в мястото, където тя бе допреди секунда. Без да вдига глава тя пропълзя няколко метра встрани.
Сам се качи горе, погледна над ръба на стената и видя, че четирима мъже тичат към коридора. Вдигна картечния пистолет и ги обстреля. Наведе се, но чак след като се увери, че и четиримата паднаха. Обаче затворът на картечният пистолет зееше. Беше изстрелял всички патрони. Буря от куршуми заблъска стената. Той лежеше неподвижно на пътечката, чакайки атаката да отслабне. Мина доста време преди да настане тишина.
- Колко? - провикна се Реми.
- Седем, мисля.
- Аз свалих само двама - отвърна тя. - Кога смяташ да изпробваш новата стратегия? Преди или след като ни свършат амунициите?
- Май сега му е времето. - Слезе долу и огледа пространството около стената, не забеляза никакви врагове. Пренареди купчината дърва, които бе струпал в коридора, изля върху тях част от уискито и ги запали с помощта на клечка кибрит. Докато огънят се разрастваше, той държеше под прицел прохода. Когато огнените езици се издигнаха високо, взе четири пропити със смола клона, горящи като факли, и ги понесе тичайки към пътечката горе. Хвърли клоните един по един над стената, като гледаше да паднат на възможно най-голямо разстояние един от друг. Приседна и се заслуша в свистящите над главати му куршуми.