Реми се възползва от концентрираната стрелба. Изстреля три патрона и се сниши отново.
- Станаха трима - каза.
- Ще предам на човека, който отчита резултата.
- Как е стратегията ни... олеле... - измърмори, когато погледна към частта от стената, където беше Сам.
Сам надникна. Небето като че ли просветляваше. Той взе пушката и се изправи, за да огледа по-добре, но последвалият залп го принуди да се сниши.
Импровизираните факли бяха подпалили околността и огнените езици се надигаха, поглъщайки гъстите шубраци, където се бе крил Сам. Чуваше се пукот, в небето летяха искри. Чуваше се и друго - викове на испански. Сам изтича долу, взе три все още горящи клона и се върна. Хвърли клоните от другата страна на укреплението.
- Какво правиш? Там няма никого.
- Правя така, че да се сдобием със светлина и пространство.
- Защо?
- Ще лишим тези хорица от укрития и ще ги направим по-лесна мишена, като ги осветим.
Тя го потупа по рамото и се усмихна, после посочи другата страна на укреплението. Двамата приклекнаха, изпълзяха дотам и се приготвиха. Надигнаха се едновременно, готови за стрелба. Колкото и да се взираха на светлината на разрастващите се огньове, не забелязаха никого.
Реми дръпна задната част на колана му.
- Не им давай възможност да се прицелят в теб.
Сам се приведе.
- Чуй! Отблъснахме ги.
- Само временно. Когато огънят погълне храсталаците. ще се върнат.
Сам сви рамене.
- Е, поне спечелихме малко време.
- Благодаря ти, Сам. Ще те обичам поне още два часа.
- А после какво?
- Ще видим. Зависи от това колко са точни.
Седнаха на пътечката и се хванаха за ръцете. През няколко минути единият се отдалечаваше, избираше си местенце и надникваше. Огънят поглъщаше дървета и храсти, но не се разпространяваше настрани заради преградата от пирамиди.
Когато луната залезе, Сам погледна към просеката.
- Мисля, че скоро ше дойдат. Струва ми се, че са пристигнали подкрепления. Да се чуди човек какви са тези. Вече става депресиращо - каза тя.
Той започна да бърника из джобовете си.
- Как си с амунициите?
- Двайсет патрона. По осем патрона във всеки пистолет и резервен барабан с четири.
- Аз имам петнайсет. И пет патрона за помпата. - Той я прегърна. - Не ми се ще да го казвам, но... дотук сме.
Приседнаха, облегнали гърбове на стената; мълчаха.
Реми се надигна.
- Сам!
- Какво?
- Басейнът. Това не е сенот, не прилича на кладенец.
- И?
- Имаше течение. Едва се усещаше, но всички предмети се бяха преместили в една посока, а ние се придвижвахме с лекота. Долу има подземна река.
Той я погледна в очите.
- Искаш да поемем този риск?
Тя кимна.
- Ако останем тук, ще ни свършат амунициите и онези ще ни спипат. Не искам да става така. Предпочитам да се удавя.
- Добре. Ще се пробваме.
Тя хвърли едно око над стената.
- Пожарът загасва. Забелязвам раздвижване. Не разполагаме с много време.
Сам и Реми се спуснаха по стълбите. Подготвиха екипировката си и облякоха водолазните си костюми. Сам извади от раницата си непромокаемата торба, в която бяха жертвените предмети.
- Сложи тук пистолетите, телефоните и амунициите.
Докато Реми изпълняваше заръката му, Сам напъха шорти, фланелки и обувки в мрежестата чанта и пусна раницата във водата.
- Това е всичко - каза той. - Може би ще си помислят, че сме се измъкнали, възползвайки се от пожара.
Реми разклати чантата.
- Ще можеш ли да носиш това?
- Сериозен баласт стана. - Махна оловните тежести от колана си и закачи на него чантата.
Сам и Реми си сложиха останалите водолазни приспособления, взеха фенерчетата и седнаха на ръба на басейна. Той каза:
- Съжалявам, че се налага да поемем такъв риск.
Тя се наведе и го бутна с рамо.
- Не е чак толкова рисковано. Най-вероятно съществуват и други басейни. Просто трябва да пазим въздуха си, зa да имаме време да намерим някой от тях. Разполагаме с около двайсет и пет минути.