Той кимна. В същото време затрещяха десетки оръжия и от върха на стената, от три страни, изхвърчаха безброй парченца зидария и мазилка. Сам и Реми се извърнаха един към друг и се целунаха. После надянаха маските, захапаха мундщуците и скочиха във водата. Преплуваха три-четири метра налолу и после усетиха как лекото течение ги подхваща и започва внимателно да ги изтласква настрани.
12.
Гватемала
Сам и Реми плуваха предпазливо в сгъстяващия се мрак, като трийсетина метра просто следваха течението, докато не се убедиха, че хора, стоящи над сенота няма как да забележат светлината на фенерчетата им, после увеличиха скоростта и продължиха по каменния коридор на подземната река. Водата стигаше до тавана на пещерата, на практика нямаше въздушен джоб. Отначало стените бяха на шест-седем метра една oт друга, а разстоянието между пода и тавана бе над десет метра. Всеки път, когато проходът се стесняваше, сърцата и на двамата изтръпваха от ужас. А когато станеше по-широчко, чувстваха неимоверно облекчение.
Размахваха равномерно плавниците си, зa да задържат скоростта, а течението им даваше по едно рамо. Държаха фенерчетата си насочени напред и гледката пред очите им не се менеше - все един и същ извиващ се тунел. Когато тунелът се стеснеше, Сам си задаваше въпроса дали той не е просто обикновена пукнатина в скалите, резултат от честите земетресения в района. При това положение отворът някъде можеше да е едва двайсет сантиметра в диаметър, а това за тях би означавало едно - удавяне.
Сам час по час поглеждаше часовника си. Вчера сутринта двамата бяха прекарали под водата петдесетина минути. Алуминиевите им бутилки съдържаха въздух за около двайсет и пет минути. Това означаваше, че ако срещнеха препятствие през първите дванайсет минути, щяха да имат възможност да се върнат в сенота и да излязат на повърхността. Междувременно преследвачите им можеше да са влезли в ограждението, да са видели, че ги няма и да са тръгнали да ги търсят другаде. Сам осъзнаваше, че тази мисъл е отчасти фантастична, отчасти кошмарна - животът им зависеше от това дали подземната река има стеснение.
А после тринайсетата минута изтече и Сам вече бе наясно, че ако тръгнат да се връщат, въздухът вероятно няма да им стигне. Пет минути по-късно опцията за врьщане окончателно отпадна.
Изминаха двайсет минути и остана въздух само за пет. Дори тази прогноза бе оптимистична. Бяха плували постоянно, така че с ускорено темпо бяха изразходвали въздуха. Сам се опитваше да оцени разумно шансовете за оцеляване. Нямаше сериозни основания да вярва, че в рамките на пет минути ще попаднат на друг отвор в земята. Реми беше по-лека от него и изразходваше по-малко въздух. Ако ѝ прикачеше своя резервоар, тя щеше да разполага с двойно повече време за търсене на изход.
Сам измести бутилката встрани, за да може да затвори вентила, но това не остана незабелязано за Реми. Тя стисна китката му с изненадваща сила и започна да клати отривисто глава. Сам разбра, че си е помислила същите неща, че е изпитала същите страхове и е очаквала Сам да се опита да ѝ прехвърли своята бутилка.
Когато Реми хвана Сам за китката, фенерчето му освети пространството над тях. Нещо не бе както преди. Той погледна назад и нагоре. Беше свикнал с гледката на издигащи се нагоре към тавана балончета, които после се събират в някоя издатина, образувайки пихтиест мехур. Балончетата вече ги нямаше. Той заплува нагоре. Реми все още не бе пуснала китката му.
Разцепиха повърхността едновременно и насочиха фенерчетата си нагоре. На няколко метра над главите им имаше варовиков купол. Сам махна мундщука си и предпазливо вдиша глътка въздух.
- Въздухът е добър - обяви той.
И Реми махна мундщука си. Вдигнаха маските си и се огледаха.
- Страхувах се да няма въглероден окис или сероводород, заради вулканичната дейност - каза тя.
- Не, само въздух. Сладък, чист въздух.
- Как ли влиза тук?
- Хайде да изгасим фенерчетата, за да видим дали няма естествена светлина.
Оказа се, че естествена светлина няма. Изчакаха очите им да свикнат с тъмнината, но пак не откриха нищо. Отново включиха фенерчетата си.
- Поне ще поплуваме на повърхността известно време - каза Сам.
Затвориха вентилите и потеглиха.
Таванът не се снишаваше, така че дишаха въздух и плуваха със стабилно темпо по течението.
По едно време Сам спря и подхвърли:
- Мисля, че знам какво е това.
- Наистина?
- Дъждовната вода, която се влива в сенотите или се просмуква през пукнатините, захранва реката. Нивото на водата вероятно е много високо след дъжд и през целия дъждовен сезон. - а после, с течение на времето, пада.