- Свърши ли?
Тя кимна.
- Ясно. Сега ще трябва да подредя донесеното възможно най-добре. - Сам се гмурна, вдигна един голям камък и го стовари на върха на купчината. Реми донесе друг камък. Поемаха си въздух, гмуркаха се, вадеха камъни и отново си поемаха въздух. Тежка работa, уфято налагаше все по-често и по-често ди спират за почивка. Но върхът на купчината вече почти достигаше до повърхността; Сам дори бе вградил в нея празните бутилки.
Накрая, след часове бъхтене, Сам приседна за момент.
- Добре.
- Какво добре?
- Ще те вдигна. После ти ще стъпиш на раменете ми. Би трябвало да успееш да се хванеш за ръба на дупката
- Ще направя каквото е по силите ми.
Сам присви колене, а Реми се хвана за ръцете му, стъпи на коленете му, а после и на раменете му. Той се изправи, повдигайки Реми. Усещаше как тя се протяга нагоре и прави отчаяни опити да се захване за нещо, но без резултат.
- Стъпи върху ръцете ми - подкани я той и вдигна дланите си над раменете. Реми погледна надолу, стъпи внимателно на едната му длан, а после и на другата.
- Опитай отново! - настоя той. Тя се набра, а той затласка нагоре в опит да изпъне лактите си. И тогава торсът ѝ се озова над земята отгоре. Тя се хвана за някакви коренища и се издърпа напред. Погледна надолу към Сам.
- Горе съм, Сам! Измъкнах се!
- Това е добра новина, разбира се - каза Сам. - Ще чакам с нетърпение твоите ежеседмични посещения, когато ще идваш да ми хвърляш сандвичи.
- Много смешно, какво бихме могли да използваме вместо въже?
- Ще нарежа водолазния си костюм на ленти, които ше свържа една с друга. Ти потърси нещо стабилно, за което да завържем въжето.
- Добре.
Вече не чуваше Реми, тя явно се бе отдалечила. Свали горнището на водолазния си костюм, извади ножа от колана и започна да реже. Наряза ръкавите на ленти, които завърза една за друга, а към тях привърза спираловидното парче, което бе изрязал от торса. Свали долнището и го наряза, после добави парчетата към спиралата.
Реми погледна над ръба на дупката.
- Хвърли ми въжето, когато си готов! Тук горе има едно подходящо дърво.
- Вземи първо това - отвърна той. - Откачи непромокаемата торба от колана, хвана я с две ръце и я изстреля като баскетболна топка през дупката. Завърза неопреновото въже за колана и се провикна:
- Готова ли си?
- Готова съм - потвърди тя.
Той завъртя във въздуха другия край на въжето и го метна към Реми.
- Хванах го! - Тя изчезна, издърпвайки въжето. Трийсетина секунди по-късно се върна при ръба. Държеше водолазния си нож. - Ще ни трябва още малко. Потрай минутка.
Няколко минути по-късно Сам отново видя Реми, беше се надвесила над отвора.
- Завързах го. Време е да действаме.
Сам се закатери по гуменото въже. То се разтегна, поемайки тежестта на тялото му, така че първият метър „изкачване” не доведе до реално придвижване нагоре. Стигна до дупката, набра се на ръба ѝ и се прехвърли на земята. Изтърколи се по гръб, впери поглед първо в небето, а после в Реми. Очите му се ококориха.
- С голямо удоволствие установявам, че си използвала и твоя водолазен костюм.
- Спри да се пулиш, голчо! Или поне примигвай от време на време. - Тя отвори торбата и метна гащета и фланелка върху гърдите му. Извади своите дрехи и се облече. - Хайде, обличай се, време е да потърсим цивилизацията.
Той се надигна и се огледа.
- Мисля, че вече сме в нея.
Чак тогава тя забеляза редиците високи тъмнозелени растения, които се точеха във всички посоки, докъдето стигаше погледа ѝ на светлината на звездната нощ.
Сам рече:
- Струва ми се, че се намираме насред най-голямата плантация за марихуана в света.
13.
Сан Диего
Професор Дейвид Кейн седеше в архиварената стая в библиотеката на университета и се опитваше да дешифрира глифовете на третата страница на сборника. Беше виждал и преди почти всички глифове в първите две колони. Те бяха сред онези осемстотин шейсет и един, които се срещаха в други книги или в надписи на различни археологически обекти, свързани с маите. На първата страница обаче бе открил два невиждани до този момент глифа. В старите езици и писмени системи винаги има думи, подлежащи на различни интерпретации. Дори в оцелелите текстове на староанглийски има думи, появяващи се инцидентно, думи, за които учените спорят вече столетия наред.
Кейн се приведе над осветената лупа, която бе закрепена над страницата от сборника. Той беше фотографирал всички страници, но когато съществуваха съмнения относно някой глиф, се налагаше да оглежда възможно най-старателно оригинала, включително всички мацвания на четка. Двата глифа вероятно бяха заемки от други езици на маите или имена на исторически личности, или дори две наименования на един и същи човек. Възможно бе и да са варианти на термин, който по принцип знаеше, но все още не бе разпознал.