Чу се мошно блъскане по вратата, което го стресна и разби концентрацията му. Идеше му да изкрещи: „Разкарайте се!”, но си даде сметка, че е гост в тази сграда. Стана, отиде до вратата и я отвори.
На прага стоеше Алберт Стром, заместник ректорът по академичните въпроси, а зад него - няколко мъже, облечени в костюми. Стром бе енергичен, ефективен ръководител, на практика тъкмо той управляваше кампуса, докато ректорът имаше грижа предимно за връзките с обществеността и набирането на средства. Днес обаче Стром изглеждаше много смачкан.
С възможно най-мил глас Кейн каза:
- Здрасти, Алберт. Влизай, влизай. Аз тъкмо...
- Благодаря, професор Кейн - отвърна Стром. С поглед сякаш се опитваше да предаде някакво съобщение предупреждение? Кейн бе сигурен, че това има нещо общо с мъжете отвън. Стром добави:
- Нека ти представя тези господа. Това е Алфредо Монтес, министър на културата на Република Мексико, господин Хуарес, негов асистент; Стивън Вандерман, специален агент от ФБР; и Милтън Уелс от митническата служба на САЩ. Докато представяше агентите, те показаха идентификационните си значки.
- Моля, влезте - каза Кейн. Мозъкът му работеше на пълни обороти. Формалното държане на Стром бе предупреждение, идещо да покаже, че трябва да си наляга парцалите и да не говори неща, които биха могли да го инкриминират. А може би не ставаше въпрос за него, а за позициите на университета от законова гледна точка. Бе чувал за Алфредо Монтес, така че протегна ръка към него.
- Сеньор Монтес, за мен е удоволствие да ви видя. Чел съм монографиите ви за олмеките, дори съм ползвал част от тях в работата си, особено онези за синия нефрит.
- Благодаря - отвърна Монтес. Той бе висок мъж с тъмна, сресана назад коса. Носеше скъп сив костюм и лъснати до блясък обувки и Кейн се почувства неудобно, защото бе облечен в старо спортно сако и панталони с цвят каки. Монтес не благоволи да се усмихне.
Монтес каза:
- Идваме право от Мексико Сити. Тръгнахме веднага шом властите в Чиапас ни информираха за ситуацията. - Той забеляза, че сборникът лежи отворен на работната маса. - Това е книгата на маите, нали? - Не изчака да получи отговор. - Намерена в светилище близо до вулкана Таканя?
- Да - призна Кейн. - Било е скрито в едно гърне от класическия период на маите. Откривателите преценили, че е добре гърнето да бъде изнесено от земетръсния район, после някакви хора се опитали да го откраднат и те го пренесли тук за временно съхранение. Открихме сборника, чак след като разпечатахме гърнето. Ако разполагате с време, с удоволствие ще ви разкажа за светилището и за самия сборник.
Монтес отстъпи назад, сякаш за да подкани агента на ФБР и митничаря да вземат думата.
- Не, за съжаление ще се наложи да отклоня това предложение. Вече чух достатъчно.
Представителите на закона като че ли бяха чакали Кейн да направи грешка. Агентът на ФБР, митничарят и асистентът пристъпиха към масата. Кейн веднага се усети. При положение, че беше признал, че сборникът е открит в Мексико, всичко, казано от него впоследствие би било без значение. Но трябваше да се опита да им попречи да го конфискуват.
- Господа, моля почакайте. Този сборник бил поставен в гърне от класическия период, а до гърнето лежало тялото на преносителя - човека, които го укрил в светилището. Храмът бил залят от лава, но земетресенията от миналия месец разместили земните пластове и всичко излязло на показ. Става въпрос за спешна ситуация, за бедствие. Откривателите са били там като членове на хуманитарна мисия, не са търсели древни артефакти. Единствената им цел е била да предпазят находката.
Специален агент Вандерман каза:
- Сигурно сте наясно, че законът и международните съглашения изискват от тях да докладват за находката пред местните власти, а не да я изнасят извън страната.
- Да, наясно съм. Но тези хора се предпазили гърнето и сборника от крадци в Мексико. Тук не става въпрос за теоретичен спор. Книгата отдавна да е потънала в черния пазар.
- Е. ние вече сме тук, така че носената от откривателите отговорност да я защитават отпада - заяви Монтес. - И вашите ангажименти отпадат.
Кейн обезумя.
- Не можете да конфискувате сборника сега! Дори не съм го проучил още!
- Фотографирахте ли го? - попита Уелс, митничарят.