- Едно от първите неща, които направих, бе това - отвърна Кейн. - Като предпазна мярка, за да съхраня информацията.
- Ще ни трябват и снимките - каза Уелс. - Както и всички копия. Във вашето куфарче ли са?
- Да. Защо?
- Те могат да послужат като доказателства при евентуално федерално разследване. Те доказват, че сте се отнасяли към сборника като към своя собственост и не сте си дали зор да го декларирате пред тукашните власти или пред властите на страната-собственик.
- Но това е абсурдно! - възрази Кейн. - Винаги съм декларирал всичко, открито от мен, където трябва. Никога преди не е имало такова бързане, поне аз не си спомням да е имало. Сборникът е тук от няма и месец.
Вандерман, агентът на ФБР попита:
- Ще предадете ли всичко доброволно или да започваме да претърсваме?
Кейн постави куфарчето си на масата и извади от него дебел плик, пълен със снимки. Извърна се към Стром, който изглеждаше така, сякаш му се гади.
- Алберт...
- Съжалявам, професор Кейн. Университетските юристи казват, че законът е пределно ясен. Сборникът принадлежи на страната, в която е намерен. Нямаме друг вариант, освен да се съобразим с официалното искане за незабавно връщане на вещта.
Агент Вандерман хвърли едно око на снимките в плика, после взе куфарчето на Кейн. Каза:
- Трябва ни и лаптопа ви. - Той посочи лежащия до сборника компютър.
- Защо? - попита Кейн. - И той ли принадлежи на мексиканското правителство?
Вандерман заобяснява кротко:
- Ще ви го върнем, веднага щом техниците ни прегледат харддиска. - Вторачи се за момент в Кейн, очите чу придобиха студен блясък - подозираше нещо. - И един приятелски съвет. Ако в паметта има информация, свързана с криене, продаване или преместване на книгата на маите, ще се наложи да си наемете добър адвокат. Сигурен съм, че заместник ректорът Стром ще ви каже, че университетските адвокати не могат да ви защитават ако бъде заведено дело за престъпление.
Стром отбягна погледа на Кейн.
Кейн стана и безпомощно проследи как прибират сборника, снимките, бележките му и компютъра му. Обърна се към двамата мексиканци:
- Министър Монтес, сеньор Хуарес, моля повярвайте че това не е схема за извършване на неморални действия. Хората, които намериха сборника, рискуваха живота си, за да го предпазят по време на бедствието. Те предупредиха кмета на близкото село. Те ми се обадиха и aз моментално започнах консултации с учени от различни страни, включително мексиканци.
Монтес каза:
- Трябва да знаете, че нито аз, нито мексиканското правителство бихме могли да одобрим стореното от вас тук. От стъпките, предприети от вас и вашите приятели, лъха пренебрежение към законовите собственици на артефактите. А твърдението, че единственият начин зa предпазване на сборника е той да бъде изнесен в Съединените щати, е изключително арогантно. - Мина покрай Кейн и останалите, следван по петите от асистента си
След това изказване агентът на ФБР и митничарят сс почувстваха неловко. Отне им не повече от минута дз приберат всичко, после си тръгнаха, оставяйки Стром и Кейн сами в стаята.
- Съжалявам, Дейвид - каза Стром. - В ситуация като тази университетът няма друг избор, освен да сътрудничи. Естествено ще те подкрепяме по всякакъв възможен начин. Но, да знаеш, онова, което каза агент Вандерман си струва да се обмисли.
- Намекваш, че трябва да си намеря адвокат по наказателно право?
Заместник ректорът сви рамене.
- Много по-добре е съдът да отсъди веднага в твоя полза, отколкото да се разчита на обжалване.
***
Официалните лица се качиха на обикновен черен линкълн и потеглиха. Включиха се в магистралата и завиха на юг, към центъра на Сан Диего, после обаче продължиха по магистралата, като я напуснаха при изхода за „Балбоа Парк” и влязоха в обширния паркинг на зоологическата градина на Сан Диего. Придвижиха се към участъка, който бе далеч от входа за пешеходци; там чакаше друга черна кола. Паркираха до нея, после двамата шофьори свалиха задните стъкла.
Откъм задната седалка на другата кола долетя женски глас с аристократичен английски акцент.
- Предполагам всичко е минало гладко?
- Да, госпожо - отвърна специален агент Вандерман. Той излезе от колата, стиснал в ръце голямо куфарче, отвори задната врата на другата кола и седна до Сара Алърсби. Постави куфарчето на седалката помежду им, отвори го и ѝ показа опакования в найлон сборник.
- Всичко ли взехте? Снимките, бележките, другите неща?