- Интересно - прошепна Реми. - Приличат на трънки, нали?
- Може и да са - отвърна Сам. - За трънките знам само, че от тях ирландците правят сопи. И че приличат на дървото кока. А това е кока. - Той откъсна едно листо. - Виждаш ли? Търсиш две успоредни линии от всяка страна на реброто.
- Откъде знаеш тези неща?
Сам сви рамене и се подсмихна лукаво.
Когато стигнаха до края на горичката от кока, забелязаха редица от около двайсет камиона и трактора, чакащи пред портите на няколко сгради, които приличаха на хамбари. Вървейки през полето, Сами и Реми предпазливо заобиколиха сградите.
Сам посочи с пръст камионите и прошепна:
- Това е начинът ни за спасение.
Реми отвърна:
- Може би, но виж пазачите. Районът се охраняваше от мъже, въоръжени с автомати Калашников. - Сам и Реми ясно виждаха извитите пълнители, съдържащи по трийсет патрона.
- Интересно - каза Сам. - Всички гледат в една посока, към хората, товарещи марихуаната. Те не пазят обекта, а следят дали някой от работниците няма да открадне част от продукцията. Нещо като вътрешен контрол.
- Може би просто трябва да се промъкнем до пътя и да продължим пеш.
Сам сви рамене.
- Смяташ ли, че хората, които се опитаха да ни убият, ще пропуснат да сложат постове на пътищата?
- Вероятно не. Значи ще опитаме с камион.
- Хайде да изберем някой, който вече е натоварен и покрит.
Сам и Реми направиха широк завой около двора, криейки са зад високите растения, като същевременно следяха какви дейности се извършват. Избягваха местата, където завиващ камион можеше да ги освети с фаровете си, и стояха далеч от сградите, където се сушеше, балираше и товареше марихуана.
Подминаха паркираните камиони. Задачата изглеждаше много трудна. Въоръжен пазач стоеше до предната броня на първия камион в редицата, който бе напълно натоварен и със спуснат и завързан за каросерията брезент. Отпуснатата стойка на мъжа подсказваше, че той е уморен или отегчен. Автоматът висеше на рамото му, така че щяха да са му нужни не повече от една - две секунди да го насочи и да стреля.
Сам и Реми си прошепнаха нещо, отдалечиха се на няколко метра един от друг и излязоха от укритието сн. Придвижваха се безшумно, но бързо, ето защо скоро се озоваха зад пазача с готови за стрелба пистолети в ръце. Пазачът се обърна, видя Реми и веднага понечи да свали автомата от рамото си, но Сам го изпревари и опря дулото на пистолета си в главата му. Реми се приближи и измъкна ловко оръжието от ръцете му. Сам мушна лявата си ръка под шията му в задушаваща прегръдка и човекът бързо изпадна в безсъзнание. Хванаха го за глезените и го завлякоха в близката горичка. Сам свали панталоните му и ги обу, после нахлупи на главата си сламената му шапка. Стиснала автомата, Реми оглед камиона, а Сам свали ризата на нещастника, разкъса я и набута едно парче в устата му, после го завърза за едно дърво.
Излязоха заедно от горичката. Сам носеше автомата по характерния за пазачите начин. Минаха между два от вече натоварените камиони, после си избраха трети камион и силуетите им бързо се сляха с неговия. Огледаха се във всички посоки, но от това място не забелязаха други пазачи.
Тогава иззад камионите изникна втори пазач.
- Пазач - прошепна Сам. Реми приклекна до една от гумите. С лявата си ръка Сам хвана автомата за ложата, а показалецът на дясната му ръка легна до спусъка. Дръпна предпазителя и излезе пред камиона, крачейки мудно, с отпусната стойка на тялото, но очите му следяха всяко движение на пазача.
Пазачът спря, вдигна дясната си ръка и помаха на Сам.
Сам се постара да повтори жеста му, който вероятно означаваше, че всичко е наред, възможно най-точно. Престори се, че не го наблюдава, просто се приближи да предницата на камиона и зачака. Ако възникнеше престрелка, щеше да използва двигателя на камиона като щит. Вдиша няколко глътки въздух и се приготви. Пазачът му обърна гръб и се отдалечи.
Сам се върна при Реми. Вървейки приведени, двамата отидоха зад камиона, качиха се на каросерията и дръпнаха брезентовото покривало, за да могат да се промушат под него. Скриха се. Разместиха част от балите марихуана. за да си направят легла.
Не след дълго чуха стъпки и гласове, приближаваха се хора. Ресорите изскърцаха, когато шофьорът се намести зад волана, чу се и как друг човек сяда отдясно в кабината. Вратите се затръшнаха и двигателят заработи. Потеглиха. Много бавно се приближиха към опашката от камиони, чакащи на чакълестия път.
Сам се заслуша в бръмченето на двигателите, после долепи ухо до покривалото. Прошепна: