Животното бе дошло край остров Гуадалупе да търси слонски тюлени и риба тон, а Сам и Реми не приличаха на нито едно от двете. Със своите черни водолазни костюми обаче, те приличаха на калифорнийски морски лъвове, така че не бе изключено голямата бяла акула да ги помисли за апетитна хапка. Както се бе появила, така и изчезна, просто внезапно размаха опашка и остави клетката зад себе си. За секунда Сам се почувства силно разочарован. Въпреки размера и свирепостта си, белите акули понякога бяха изненадващо предпазливи. Беше ли пропуснал единствения си шанс да регистрира този гигант?
Акулата се появи отново, размахваше бясно опашката си. Блъсна със страшната си паст широката част на стоманената клетка, демонстрирайки няколко реда триъгълни зъби. Сам и Реми са хванаха за задните пръти, а в това време акулата правеше опити да захапе клетката - не ѝ се удаваше.
Под напора на акулата клетката се наклони и тогава Сам видя своя шанс. Заби алуминиевия прът в основата на гръбната перка и веднага го извади, издърпвайки го обратно в клетката. Акулата като че ли не усети нищо. Шипът се бе забил и яркожълтото етикетче с шестцифрен номер стърчеше от основата на перката; изглеждаше съвсем мнниатюрно на фона на туловището.
Акулата плуваше наблизо, а Сам и Реми чакаха. Представяха си как рибата се обръща, набира скорост и блъска отново клетката, натрошавайкн мижавите заварки... и двамата се озовават незащитени пред озъбената ѝ паст.
Но тя се помота известно време, после бавно се отдалечи. Сам се протегна нагоре и дръпна сигналното въже три пъти, след това още три пъти. Някъде горе, в другия свят, забумтя мотор и клетката след кратко разтрисане започна да се издига.
Не след дълго изскочиха от водата и се озоваха на огряната от слънчеви лъчи палуба на яхтата. Реми свали маската си и каза на Сам:
- Какво пък беше това? Не пожела да се занимава повече с нас, защото не изглеждаме достатъчно вкусни?
- He се притеснявай - отвърна той. - Ти изглеждаш много вкусна даже. Знаеш ли колко време ми коства да се науча да си давам вид на несмилаем?
- Моят герой!
Ухилен до уши, той дръпна назад качулката на водолазния си костюм.
- Невероятно беше!
- Благодарение на теб никога няма да ми липсва материал за кошмари. - Тя го целуна по бузата, когато излязоха от клетката и тръгнаха към каютата си, за да се преоблекат.
Няколко минути по-късно Сам и Реми се появиха на предната палуба на взетата под наем двайсет и пет метрова яхта „Марлоу Експлорър”. Тя беше модерна и луксозна, и можеше да се движи с двайсет и четири възела в час, но през двете седмици, които бяха прекарали на борда, на капитан Хуан Сандовал не му се бе налагало да разкрива възможностите на двата дизелови двигателя „Катерпилар С30”. Фарго не бързаха за никъде, просто обикаляха океанската шир в търсена на места, където има бели акули, като от време на време се отбиваха в приятни мексикански пристанища, за да си набавят гориво и провизии. Яхтата бе твърде голяма за нуждите им. Разполагаше с три самостоятелни кабини с бани към всяка, както и c отделни каюти за тричленния екипаж. Капитан Сандовал, помощникът му Мигел Колера и готвачът Хорхе Моралес бяха от Акапулко - „домашното” пристанище на лодката. Сам и Реми я бяха взели под наем, защото искаха да стигнат до Гуадалупе - остров, отстоящ на около сто и шейсет мили от Баия Калифорния, - тъй като мястото бе свърталище на големи акули.
Бяха се включили като доброволци в едно биологично изследване, ръководено от Калифорнийския университет в Санта Барбара, чиято цел бе да се натрупа повече информация за придвижването и навиците на големите бели акули. Работата по маркирането им бе започнала преди доста години, но като цяло резултатите не бяха обнадеждаващи, защото повечето от маркираните акули рядко биваха забелязвани отново. Проследяването на отделните екземпляри бе свързано с редица трудности. Тези същества не се задържаха на едно място, трудни бяха за улавяне и представляваха сериозна опасност за хората. Но Гуадалупе като че ли бе специален район. Тъкмо там ежегодно се появяваха зрели екземпляри с огромни размери. А ако членове на експедиции проявяха готовност да влязат във водата, скрити в предпазни клетки, ставаше възможно да се извърши маркиране без да се улавя съответния екземпляр. По сателитния си телефон Сам докладва за номера на поставения маркер и описа днешната акула.