- Май пет тръгват едновременно. - Камионът измина трийсет метра и спря.
Този път Реми се приближи до покривалото.
- Спрели сме до един знак - каза.
- Можеш ли да прочетеш какво пише на него?
- „Естанция Гереро”.
Внезапно настана шумотевица. Сам сграбчи автомата, а Реми извади пистолета си. Вторачиха се в покривалото.
Няколко мъже насядаха върху бордовете на каросерията, бяха точно зад брезента, зад който се криеха Сам и Реми. Мъжете се смееха и разговаряха, а Сам и Реми чакаха, опрели пръсти в спусъците на оръжията си.
Шофьорът включи на първа скорост и камионът тръгна, набирайки бавно обороти. Малко по-късно включи на втора. И другите камиони като че ли бяха потеглили. Когато скоростта се увеличи още, работниците се наместиха по-удобно - облегнаха гърбове на брезента и провесиха крака пред страничните бордове.
Реми, а след това и Сам, свалиха оръжията си и застинаха в изнервяща неподвижност. Камионите продължаваха да набират скорост, подскачайки по неравния път, а мъжете си бъбреха на испански, щастливи, че е дошъл краят на работния ден. След десетина минути камионът спря и половината от тях слязоха в центъра на малко село. Потеглиха, но след още десетина минути отново спряха, този път близо до една двойна редица от сгради. Слязоха няколко човека. Малко по-късно още работници наскачаха на пътя.
Сам и Реми се ослушваха известно време, за да се уверят, че са сами. Реми повдигна леко покривалото и надникна навън. Сам повдигна другия край.
- Всички ли слязоха? - попита той шепнешком.
- Да - потвърди тя. - Голям късмет! За малко щях да кихна заради този прахоляк.
- Сега трябва да слезем от камиона и да се доберем до някой град.
- Горя от нетърпение. Надявам се, че ще успеем да скочим преди да сме стигнали до мястото за разтоварване.
Дръпнаха настрани покривалото и се вторачиха в треволяците край тесния път, а камионът продължи да криволичи през гористата местност. След това прекосиха плато и за момент видяха обсипаното с ярки звезди небе. Дистанцията между камионите се бе увеличила. От време на време мярваха фаровете на движещия се половин миля по-назад камион.
Накрая стигнаха стръмен склон и пътят започна да се вие нагоре. Шофьорът включи на по-ниска предавка. Реми се надвеси над задния капак, огледа се и каза:
- Горе на високото има град.
- По-добре да се изнасяме преди да сме стигнали до него. Приготви се за скачане! - Преместиха се от дясната страна на камиона и погледнаха навън. Край пътя имаше ниски растения и храсталаци, които в тъмното не изглеждаха клонести, тоест едва ли представляваха голяма опасност. Застанаха до задния капак се приготвиха. Камионът навлезе в завой, така че шофьорът вероятно гледаше напред. Усетил удобния момент, Сам каза:
- Сега!
Реми скочи и се претърколи, Сам скочи след нея. Шмугнаха се в храсталаците край пътя и се загледаха в камиона, който продължи да се изкачва нагоре по склона, боботейки силно. На върха на хълма имаше църква с две ниски квадратни кули отпред. Камионът стигна до рав- ното място горе и се скри от погледите им.
Сам и Реми се изправиха и закрачиха нагоре. Тя сведе очи.
- Кракът ти? Това кръв ли е? - Наведе се, за да огледа раната. Той също се наведе.
- Май да. Явно съм се одрал при падането. Драскотина, няма страшно.
Когато стигнаха на върха на хълма, заобиколиха църквата и седнаха на едно осветено от лунна светлина място. Раната бе дълга, от коляното до глезена, но кръвта вече засъхваше.
- Нищо работа - обяви той.
Двамата се спотаиха в сенките край страничната стена на църквата и се загледаха във втория камион, който ги подмина и отпрати по главната улица на града. В края на първата пресечка, след редицата от затворени магазини и ресторанти, пътят свиваше леко и се спускаше надолу, така че камионът веднага изчезна.
Сам и Реми седяха до църквата и чакаха колоната от камиони да се изтегли. Техния малък конвой се състоеше от пет камиона, но Фарго останаха по местата си, защото в тъмнината се появиха още фарове. Преброиха двайсет камиона преди пътят отново да опустее. Малко преди зазоряване напуснаха скривалището си и видяха, че в някои от магазините вече има хора. Минаха покрай фурна; един мъж палеше голямата пещ на дърва зад сградата. В дворовете на къщите също имаше хора - хранеха кокошките си, събираха яйцата, палеха огньове.
Сам каза:
- Гладен съм.
- Аз също. Дали някои от гватемалските ни куетзали са оцелели? Все пак голямо цамбуркане беше.
- Надявам се. Ще погледна в торбата. - Той отвори непромокаемата торба и след кратко ровичкане извади портфейла си. - Добра новина. На портфейла ми му няма нищо. - Надникна вътре. - На банкнотите също. Да видим дали ще можем да се уредим със закуска.