Отправиха се към фурната и тогава забелязаха, че двамина от местните хора също са се запътили натам. Единият носеше костюм от крепон, а другият - черно свещеническо расо. Те крачеха по средата на улицата, бъбрейки си приятелски. Поздравиха пекаря, а после свещеникът се извърна към семейство Фарго и каза на английски:
- Добро утро, аз съм отец Гомес. А това е доктор Карлос Хуерга, местният лекар.
Сам се ръкува с тях.
- Сам Фарго, а това е съпругата ми Реми.
- О - подхвана тя, - свещеникът и лекарят заедно сутринта. Надявам се, че никой не е предал Богу дух нощес.
- Не е - отвърна свещеникът. - Преди малко се роди бебе, момченце. Семейството ме извика с молба да го кръстя веднага, така че решихме да започнем деня с хубава закуска. Мигел Алварес ни видя, че идваме. А на какво дължим удоволствието да сте в нашата компания?
- Бяхме на екскурзия северно от Кобан, но се отклонихме oт маршрута и се загубихме - каза Сам. - Наложи се да изоставим повечето от принадлежностите си. Но за щастие попаднахме на пътя, водещ до този град, и ето ни на тук, в безопасност.
- Така е - каза доктор Хуерта. Ще ни правите ли компания на закуска?
- С удоволствие - отговори Реми.
Заприказваха се, а в това време пристигнаха жената на собственика и двама от синовете му и се заеха с готвене. Сервираха им тортили, ориз, черен боб, пържени яйца, папая, резени сирене и запържени банани.
След като направи няколко коментара, касаещи района, климата и местните хора, отец Гомес попита:
- Откъм църквата ли дойдохте?
- Да - отвърна Реми.
- Отбихте ли се в „Естанция Гереро”?
Реми се почувства неловко.
- Не ни се стори приятно място.
Свещеникът и лекарят размениха многозначителни погледи. Хуерта каза:
- Инстинктите ви не са ви подвели.
Сам погледна Реми, после вметна:
- Опасявам се, че видяхме доста неща. Причината да изоставим екипировката си е в това, че едни хора се опитаха ла ни застрелят.
- И друг път сме чували подобни истории - каза отец Гомес. - Голям срам.
Хуерта продължи:
- Двамата с отчето от години се мъчим да направим нещо по въпроса. Първо писахме на жената, която е собственик на плантацията, англичанка на име Сара Алърсби. Помислихме си, че ще иска да узнае, че някои от имотите и се използват за отглеждане на наркотични растения.
Сам и Реми се спогледаха.
- И какво отговори тя? - попита Сам.
- Нищо. Отговорът дойде от местната полиция, която заяви, че не можем да направим разлика между захарна тръстика и марихуана и само губим времето на всички.
Реми подхвърли:
- Познавате ли госпожица Алърсби?
- Не, никога не сме я виждали - отвърна свещеникът. - Но какво ли знае тя при положение, че живее в Гватемала Сити, Лондон и Ню Йорк?
Лекарят добави:
- А междувременно тежковъоръжени мъже обикалят из горите и камиони, натоварени с наркотици, минават нощем през града. Много младежи от близките села работят там. Някои се прибират вкъщи, други не. Дали са добре? Едва ли някой знае.
- Съжалявам - каза Реми. - Бихме могли да информираме властите в Гватемала Сити. Понякога полицията обръща по-голямо внимание на външни хора.
- Мислил съм за това - промърмори доктор Хуерта.
- Щом онези са ви видели и са стреляли по вас, значи в момента може би ви издирват. Не е безопасно да стоите тук. Имам кола, тази сутрин ще ходя в съседния град. Ще ви закарам дотам, а после вие ще хванете автобуса за Гватемала Сити.
- Благодаря - каза Сам. - Много сме ви задължени.
- Да, така е - потвърди Реми. - Оттук не минава ли автобус?
- Вече не - отвърна свещеникът. - Санта Мария де лос Монтаняс не е голямо населено място. Само двеста човека сме, а и мнозина работят другаде.
Доктор Хуерта предложи:
- Да изчакаме половин час, за да сме сигурни, че всички камиони с наркотици са минали.
- Междувременно ще ви покажа църквата ни - рече отец Гомес. - Тя е построена през шестнайсети век, от първите покръстени, под ръководството на доминиканците.
- С удоволствие ще я разгледаме - каза Реми.
Отправиха се към църквата. Отпред се издигаха две камбанарии, помежду им имаше равна фасада. Пред масивните дървени врати се простираше площадче, чийто край опираше в пътя. Реми си помисли, че архитектурният стил е подобен на този на някои от малките калифорнийски храмове. Вътре, над олтара, имаше статуя на Дева Мария и Младенеца, а от двете ѝ страни - статуи на ангели с щитове и копия.