- Статуите са внесени от Испания през осемнайсети век - обяви отецът. - Тези пейки са изработени от енориашите, пак по това време. - Той седна на първата редица, семейство Фарго се присъедини към него. - А сега това пропито със славна история място се е превърнало в раи за наркотрафикантите.
- Трябва да потърсите помощ - каза Сам. - Националната полиция в Гватемала Сити вероятно ще се заинтересува повече. Както вече спомена Реми, можем да ги информираме какво сме видели.
- Ако успеете да предадете съобщение на Сара Алърсби - жената, която е собственик на „Естанция Гереро”, ползата може би ще е по-голяма. Двамата с доктора таим надежди, че тя е такава, каквито са повечето земевладелци, неживееши в имотите си. Тя не е особено заинтересована, но когато разбере какви неща се вършат в земите ѝ, щe реагира.
Реми въздъхна.
- Бихме могли да опитаме.
- Като че ли се колебаете. Защо?
- Неотдавна имахме среща с нея, така че вярвам, че ще приеме писмо или обаждане от нас. Но личните ни впечатления и това, което сме чували за нея, ни навеждат на мисълта, че тя би помогнала, само ако има лична изгода.
- Смятате, че знае за контрабандата с наркотици?
- Не можем да сме сигурни - поясни Реми. - Тя ни направи лошо впечатление, но това не означава, че е престъпница. Според нас е разглезена и егоистична млада дама, на която не ѝ пука особено за правилата.
- Разбирам - каза отец Гомес. - Все пак, моля опитайте. Ужасно е да гледаш как тези бандити патрулират из района. Ако наркотиците изчезнат, и те ще изчезнат.
- Ще се опитаме да поговорим с нея - обеща Сам.
- Благодаря. Хайде да отиваме при доктор Хуерта. В съседното градче го чакат пациенти. - Станаха от пейката и тръгнаха след отец Гомес. Той открехна вратата и надникна навън. Каза:
- Чакайте!
Сам и Реми проследиха погледа му и видяха, че се е появила групичка тежковъоръжени войници. Те бяха спрели колата на доктор Хуерта, а сержантът им разговаряше с него. Докторът говореше с неохота и като че ли бе силно раздразнен. Накрая той излезе от колата, пресече улицата заедно със сержанта, отвори вратата на едно от помещенията отсреща и отстъпи настрани.
Сержантът и двама от подчинените му влязоха вътре. Огледаха, после излязоха. Докторът заключи вратата след тях. Той се върна при колата, а сержантът го накара да отвори багажника. Войниците не откриха нито интересно там. Сержантът кимна на доктора, след което се качи в полицейската камионетка, която малко по-късно отпраши към „Естанция Гереро”.
Хуерта влетя в църквата.
- Същият този полицейски взвод се появи, когато стана ясно, че сме писали на госпожица Алърсби относно случващото се в земите ѝ.
Отец Гомес попита:
- Какво искаха от теб?
- Търсели двама човека, замесени в контрабанда с наркотици, двама чужденци, вероятно американци, мъж и жена. Те били забелязани на няколко мили оттук, а в лагера им било открито голямо количество кокаин.
Сам погледна Реми.
- Ама че история.
- Трябва да се махате оттук - заяви Гомес.
- Да - каза доктор Хуерта. - Хайде, ще ви закарам.
Реми каза:
- Не искаме да ви създаваме проблеми. Ако нас ни опанздизят, и други хора вероятно ще бъдат опандизени, нищо чудно и вие да пострадате.
- Те ми казаха каквото имаха да ми казват, така че едва ли скоро пак ще се занимават с мен. А и сержантът е наясно, че някой ден може да му се наложи да ползва медицинска помощ. Аз съм единственият лекар в района
Реми каза:
- Отче, ще ви информираме как е протекъл разговорът ни със Сара Алърсби.
- Дано всичко се нареди. Бог да ви пази!
Качиха се в колата на доктора, който подкара в посоката, която бяха следвали камионите с наркотици. Веднага щом напуснаха късата главна улица, паважът отстъпи место на чакъл. Пътят се виеше надолу към гориста долина.
Хуерта каза:
- Градчето Санта Мария де лос Монтаняс някога е било поселище на маите. Било е построено няколкостотин години след изоставянето на големите градове. Както видяхте, намира се на възвишение и през него минава един-единствен път. Вероятно е служело за убежище след началото на упадъка на тогавашното общество.
- Испанците едва ли са го завладели лесно.
- Не са успели. Местните индианци са били много войнствени. Но пристигнали доминикански мисионери, предвождани от Лac Касас, и индианците доброволно приели християнството.
- Бартоломе де Лас Касас? - попита Реми.
- Да. Той е национален герой. Той основа мисия в Рабинал. умиротвори индианците и ги покръсти един по един. Тъкмо затова този район се нарича Лас Верапасес. Това означава „земи на истинския мир”.