Выбрать главу

Сам забеляза, че изражението на доктора се промени.

-      Какво има?

Доктор Хуерта поклати глава.

-      Извинете. Замислих се за Лас Касас и ми стана тъжно. Мечтата му маите в Гватемала да имат равни права с останалите така и не се осъществи. Маите дълго време страдаха. Когато има гражданска война, бедните са тези, които обират пешкира.

Реми попита:

-      Затова ли практикувате медицина тук?

Той сви рамене.

-      Логиката налага да работя за хората, които имат най-голяма нужда от мен. Когато ми се прииска да се махна, се замислям за това.

-      Какво е това отпред? - възкликна Реми. – Прилича ми на някой от онези камиони, с марихуаната.

- Наведете глави! Трабва да се измъкнем!

Сам и Реми сс снишиха. Сам легна странично на пода, а Реми се изпъна на седалката и покри и него и себе си с одеало, като опита да си придаде вид на болна.

Стиснал здраво волана, доктор Хуерта караше напред. Камионът бе спрял по средата на пътя; шофьорът и пазачът бяха излезли от кабината и махаха на доктора да спре.

-      Май имат проблеми с двигателя, искат да спра - каза Хуерта.

- Нямате избор - каза Сам. - Спрете.

Доктор Хуерта спря зад камиона, а шофьорът се приб­лижи и каза нещо на испански. Докторът отговори, пос­ле махна с ръка към лежащата на задната седалка Реми. Мъжът бързо отстъпи назад и направи знак на доктора да продължи.

Малко по-късно Реми попита:

- Какво е „паротидас"?

- Често срещано вирусно заболяване. Вие му казвате „заушка”. Обясних му, че сте силно заразна. При възраст­ните мъже болестта може да причини импотентност.

Реми се разсмя.

- Бърза мисъл! - Дръпна одеалото настрани и Сам се надигна и седна на седалката.

Час по-късно доктор Хуерта ги остави в едно по-голя­мо населено място. Хванаха автобус за Кобан. Разстоя­нието от Кобан до Гватемала Сити бе 133 мили, тоест оставаха им още пет часа път.

Когато пристигнаха в Гватемала Сити, си взеха стая в хотел „Рийл Интерконтинентал” в Зона Вива, където имаше хубави ресторанти и нощни заведения. След като се настаниха в стаята си и включиха телефоните си да се зареждат, Сам се обади в клона на една американска банка, в която имаше сметки, и пожела да наеме депозитна кутия.

Фарго отидоха в банката, която бе на три пресечки от хотела, платиха за кутията и сложиха в нея предметите, открити от тях в подземната река.

На връщане си купиха дрехи и два куфара, и се обади­ха на Селма.

-      Къде бяхте? - понита тя. - От два дена се опитвам да се свържа с вас.

-      Батериите на телефоните ни сдадоха багажа, когато влязохме в сенота да поплуваме - обясни Реми. Тя даде на Селма името на хотела и номера на стаята, и набързо ѝ разказа какво са преживели. Приключи с въпроса:

-      Как са нещата вкъщи?

-      Лошо - отвърна Селма. - Направо не ми се говори.

-      Ще включа говорителите, за да може и Сам да чува.

-      Добре. Четирима мъже са отишли в университета и са се представили за агент на ФБР, митничар, министър на културата на Мексико и асистент на министъра. Пока­зали са документите си, а университетските администра­тори са проверили имената и са се уверили, че такива хора съществуват. Ето защо...

-      Взеха ли сборника?

-      Да. Съжалявам. Надявам се, че няма да обвините Дейвид Кейн. Университетските юристи са казали, че книгата трябва да бъде върната на легитимните ѝ соб­ственици, така че заместник ректорът е завел въпросни­те измамници право в архиварската стая, където Дейвид е работел по разгадаването на символите. Разбрахме, чс администраторите дори са поискали съдействие от уни­верситетската полиция, защото са се опасявали, че Дей­вид може да се възпротиви.

-      Дейвид не е виновен - каза Сам. - Опитай се да раз­береш къде е била Сара Алърсби по това време. Фактът, че имаше опит за влизаме с взлом малко след като тя и адвокатите ѝ ни предложиха да откупят книгата, я прави основен заподозрян.

-      Личният ѝ самолет е излетял от Лос Анджелис в нощта след кражбата - каза Селма. - Според първоначал­ния план е трябвало да си замине в деня, когато посети къщата ви, но е имало отлагане.

-      Къде е отишла? - попита Сам.

-      В Гватемала Сити.

-      Значи е тук - промърмори Реми. - Донесла е сбор­ника тук?

- Така изглежда - отвърна Селма. - Ето затова е хуба­во човек да има частен самолет. Не ти се налага да криеш откраднатото в багажа си.

15.

Гватемала Сити