Имението на Сара Алърсби в продължение на повече от двеста години бе дом на богатото семейство Гереро. Това бе испански замък с каменни стълбища, украсена с орнаменти фасада и двойна входна врата. Двете крила на двуетажната сграда обгръщаха големия вътрешен двор.
Вратата отвори висок мускулест мъж на около трийсет и няколко години, който имаше лице и стойка на боксьор, така че вероятно не бе иконом, а по-скоро шеф на охраната.
- Господин и госпожа Фарго?
- Да - потвърди Сам.
- Очакват ви. Моля, заповядайте. - Той отстъпи назад, за да им направи място да минат, после огледа внимателно улицата и затвори вратата. - Госпожица Алърсби ще ви чака в библиотеката. - Във фоайето имаше две двумерови каменни плочи, на които бяха изобразени зловещо изглеждащи божества на маите, които сякаш пазеха къщата. Мъжът поведе Фарго по един коридор, в горната част на който минаваше украсена с орнаменти греда, очевидно взета от сграда иа маите. В дъното имаше библиотека, каквато може да се види в английска провинциална къща - ако къщата е достатъчио стара и собствениците ѝ са достатъчио богати. Мъжът изчака Сам и Реми да се настанят на една голяма старомодна кожена кушетка и излезе.
От помещението дъхаше иа консерватизъм и социално благополучие. Имаше старинен глобус с диаметър над метър. В античните поставки за книги близо до стените бяха наредени отворени книги - едната бе стар речник на испански, а другата - изрисуван на ръка атлас от седемнайсети век. Високите рафтовете на стените съдържаха хиляди книги с кожени подвързии. Над рафтовете висяха портрети на испански благороднички с дантелени воали над главите и на испански благородници, облечени в черни костюми. Реми си помисли, че това помещение не е дело на Сара Алърсби. Тя просто бе придобила къщата на Гереро и се бе нанесла в нея. Убеди се, че е права, когато видя изписаните със златни букви на испански заглавия на книгите.
В далечния край на стаята се издигаше стъклен шкаф, съдържащ златни и нефритени орнаменти от костюм на индиански благородник, глинени гърнета с формата на жаби, кучета и птици, а също и осем фигурки от масивно злато.
Чуха как високите токчета иа Сара Алърсби чаткат по полирания каменен под на фоайето. Тя влезе с бърза крачка в стаята, ухилена до уши.
- О, това наистина са Сам и Реми Фарго! Честно казано не очаквах, че ше ви видя отново, камо ли пък в Гватемала. - Носеше черна пола, част от костюм, но без сакото, черни обувки и бяла копринена риза с жабо – облекло, което пораждаще впечатлението, че се е занимавала с бизнес дела в някоя друга част от къщата. Погледна часовника си, сякаш за да засече време, а после се вторачи в тях.
Сам и Реми сс изправиха.
- Здравейте, госпожице Алърсби.
Сара Алърсби не помръдна от мястото си, нито протегна ръка да се ръкува с тях.
- Хареса ли ви нашата страна?
- След срещата ни в Сан Диего дойдохме тук, за да проучим Алта Верапас - каза Реми. - Сборникът засили интереса ни към маите, така че решихме да хвърлим едно око
- Какви авантюристи сте само! Сигурно е прекрасно да можеш да зарежеш всичко, когато ти скимне, и да тръгнеш да задоволяваш любопитството си. Завиждам ви.
- Е, ние се пенсионирахме - каза Сам. - И вие трябва дa прекарвате повече време навън, а не само да придобивате ценни предмети.
- Не, все още не - възрази Сара. - Все още съм на етап изграждане. Значи дойдохте тук в Гватемала и веднага решихте да ме посетите. Поласкана съм.
- Да - потвърди Сам. - Причината да сме тук е, че експедицията ни ни отведе до място, което е ваша собственост - „Естанция Гереро”.
- Много интересно. - Изражението и си остана безизразно, но си личеше, че е нащрек.
- Причината да се озовем там е, че ни преследваше група тежковъоръжени мъже. Те откриха огън, веднага шом ни видяха, така че се наложи, в опитите си да се спасим, да минем през имота ви. Там попаднахме на голяма плантация с марихуана. Стотици работници се занимаваха с бране, сушене, балиране и превозване.
- Какво лудо приключение! Как успяхте да се спасите, моля, кажете?
- Не е ли по-нормално да ни попитате: „Какво, за Бога правят тези престъпници в ранчото ми?”?
Сара Алърсби се подсмихна снизходително.
- Замислете са за националния парк „Евърглейдс” във вашата страна. Той се простира на милион и половина акра. „Естанция Гереро” е почти двойно по-голяма. Да не говорим, че притежавам още имоти в различни части на Гватемала. Няма как да попреча на недобронамере- ни хора да използват земите ми. До част от тях се стига единствено пеш. Селяните често се самонастаняват, а явно много от тях са с лоши намерения. Наела съм хора да предотвратяват изсичането на редки дървета, избиването на защитени животински видове и плячкосването на археологически обекти. Но въоръжената борба с наркобандите е работа на правителството, не моя.