Выбрать главу

Сам каза:

-      Решихме да ви информираме, че в имота ви се из­вършват незаконни дейности.

Сара Алърсби се приведе напред и за момент заприли­ча на котка, готвеща се за скок.

-      Като че ли имате някакви съмнения.

Реми сви рамене.

-      Това, в което съм абсолютно сигурна е, че вече сте информирана. - Подаде ръка на Сара и тя я пое. - Благо­даря, че ни отделихте от времето си. - Те се отправиха към вратата, водеща към фоайето, а Сара застана зад тях.

-      Това едва ли ще се повтори - каза тя. Докато вървеше в обратната посока, добави: - Предположих, че сте дош­ли тук за да споделите нещо интересно, свързано с моя сборник на маите.

Реми спря и се извърна.

-      Вашия сборник?

Сара Алърсби се засмя.

-      Наистина ли това казах? Каква глупачка съм само!

Тя продължи да крачи и малко по-късно изчезна зад един ъгъл. Входната врата се отвори и се появи служителят, който ги бе посрещнал. Сега той бе придружен от други двама мъже в костюми. Те задържаха тежката входна вра­та, за да могат Фарго да излязат по-бързо.

Веднага щом излязоха, Реми каза:

-      Е, това изобщо не ме устройва.

-      Хайде да пробваме друг метод за предизвикване на действия - предложи Сам.

Сам и Реми слязоха по стълбите и стъпиха на улицата. Завиха надясно и повървяха стотина метра преди Сам да спре такси.

-      Авенида Реформа, посолството на Съединените щати.

Рецепционистката в посолството ги помолила изчакат и тръгна да търси член от персонала, който би могъл да им обърне внимание. Пет минути по-късно вратата зад бюрото на рецепционистката се отвори и във фоайето влезе някаква жена. Тя се приближи към тях и каза:

-      Аз съм Ейми Коста, от Държавния департамент. Ела­те в кабинета ми. - Когато отидоха там, тя добави:

-      С какво мога да ви бъда полезна?

Сам и Реми ѝ разказаха какво се бе случило в „Естан­ция Гереро” и близките на нея околности. Разказаха ѝ за мъжете, които ги бяха проследили и нападнали, за огромната плантация с марихуана и горичката от дървета кока, за колоната от камиони. Споменаха ѝ за доктора и свещеника, за тяхната молба Сара Алърсби да бъде ин­формирана и за отговора на Сара. Накрая Сам ѝ каза за сборника на маите.

-      Ако сборникът е у нея, или се окаже, че по някое време е бил у нея, тогава тя го е придобила чрез кражба, подтиквайки четирима мъже да се представят за дьржанни служители в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Докато слушаше, Ейми Коста започна да пише докла­да си, като от време на време спираше, задавайки уточняваши въпроси. Когато и обясниха всичко, тя рече:

- Ще предадем тази информация на правителството на Гватемала. Но не очаквайте бързи резултати.

- Защо? - поин герссува сс Реми.

-      Правителството храбро се бори с наркотрафикантите, които покрай основната си дейност изсичат гори, най-вече в района Петен, за да могат да изградят огромни ферми за отглеждане на говеда. Но бандитите са много­бройни и добре въоръжени. През последните няколко го­дини полицията е отнела от наркобароните над триста хиляди акра, но това е малка част от общата територия.

-      А Сара Алърсби?

- Осведомихме се за нея, когато пристигна в страната, разбира се. Тя е позната с изявите си на европейската сце­на. Красива, богата, превзета, без особени задръжки. Тя е нещо като знаменитост в този град. Изобщо няма да се изненадам, ако стои зад кражбата на книгата. Тя смята, че законите са местни обичаи, отнасящи се само до тъ­паците и хората без въображение. Но, подобно на всички аристократи по света, не си цапа ръцете. Наема си хора, като онези измамници, които са свили сборника. Цяло чудо ще е, ако ѝ бъдат повдигнати обвинения тук. Тя замълча за момент. - За каквото и да е.

- Наистина! възкликна Реми. - Но тя е чужденка, също като нас.

-      Има разлика. - След кратък размисъл добави: - Ще ви кажа нещо, но да си остане между нас. Тя е тук вече от доста време и подпомага различни хора от висшите ешелони на властта. Тя е едър земевладелец и макар че социалният статус на старитe собственици не може да се купи със земя, очебийното богатство е добър начин за получаване на покани. Тя винаги е подпомагала предизборните кампании на потенциалните победители и, което е дори още по-важно, на сигурните губещи, които имат връзки. Тя може да постигне много с едно телефон­но обаждане, и дори още повече с намек, пуснат на някое парти.