- Има ли някаква вероятност полицията да направи това?
- Разбира се, че не. Но не мога просто да си кажа „майната им”. Вчера са се прибрали в Съединените шати. Знам, че няма да стигнат доникъде с тукашните власти, но няма как да разбера какви ги вършат там. Искам да бъдат държани под око известно време.
- Добре - отвърна той. - Два са възможните подходи. Можем просто да наемем неколцина частни детективи от Сан Диего. Това означава да оставим следи и да поемем риска след време те да разкрият пред съда кой ги е наел. Другият вариант...
- Другият вариант, моля. Това, което направихме в Сан Диего, може да ни докара ужасни проблеми със закона. А и този Сам Фарго ме дразни. Много е отмъстителен. Няма да остави така нещата. Дори и да реши да ги оставни, жена му няма да му позволи. Мисля че тя ревнува от мен и ме смята за заплаха за брака ѝ. Тя разчита само на външния си вид и щом мерне някоя по-хубава от нея, започна да се спича.
- Добре. Фарго не са ме виждали. Аз и един от моите хора ще свършим тази работа. След няколко часа тръгваме за Сан Диего.
- Благодаря ти. Ръсел. Ще ти пратя пари, с които да покриеш първоначалните разходи.
- Благодаря.
- Знаейки, че ти лично си се заел с проблема, ще мога да спя спокойно. Аз съм самичка и не мога да се справям без чужда помощ с гаднярите, които се опитват да ми навредят.
- Желаете ли да поставите някакъв лимит на разходите?
- Не. Ако напуснат Съединените шати, прати хора по петите им. Искам да знам къде са. Страх ме е да не цъфнат отново на прага иа къщата ми. Но не искам да се знае, че съм заповядала да бъдат следени. Няма да им позволя да разрушат репутацията ми.
Разговорът все още не бе приключил, но Ръсел вече се приготвяше за пътуването. Извади куфар от гардероба и го сложи на леглото.
- Ще ви докладвам веднага щом науча нещо интересно.
- Благодаря ти, Ръсел.
Ръсел веднага се обади на Джери Руис - човекът, който по време на конфискуването на книгата се бе представил за министър на културата на Мексико.
- Здрасти, Джери. Ръсел е. Искам да дойдеш с мен, стана въпрос за следене.
- Къде?
- В Сан Диего, но може да се наложи и да попътуваме доста. Трябва да проследим едно семейство. Ще си поделим поравно хонорара, предоставен от Сара.
- За нея? Добре, включвам се.
- Ще мина да те взема след половин час.
Ръсел затвори и се зае да приготви багажа си. Набута в куфара дрехите, които обикновено използваше в такива случаи - черни дънки, светлосин найлонов анорак, черни маратонки, бейзболни шапки с различни цветове, синкави туристически панталони със скъсяващи се крачоли, две спортни сака - синьо и сиво, панталони с цвят каки. Двамата с Руис щяха да отидат със самолет в Америка, после щяха да наемат кола, а след няколко дена да я сменят с друга. В течеиие на годините бе научил, че дори минималните промени във външния вид имат съществено значение. Слагаш шапка и обличаш друго сако, и веднага се превръщаш в нов човек. Същият ефект имаха смяната на шофьорите и излизането от колата и сядането на ресторантска маса.
Взе и няколко технически средства - снайперистка оптика с шейсеткратно увеличение, малка тринога, личните си оръжия, амуниции. Знаеше, че Руис ще дойде подготвен. Руис обикновено носеше пистолет, дори и в Лос Анджслис, както и нож, втъкнат в ножница на ботуша. Като тийнейджър той бе събирач на дългове към една улична банда, а след това бе работил известно време като полицай. Наближавайки средна възраст, той все повече заприличваше на мексикански политик или съдия. Външният му вид бе от полза, когато ставаше въпрос за следене. Просто той изглеждаше достолепно. Освен това говореше перфектно испански, което в много случаи бе от важно значение.
Когато се заемаше с такъв тип работа, Ръсел предпочиташе да има повече време за подготовка, но щеше да се справи. Метна в куфара паспорта си, пет хиляди долара в брой и един лаптоп. Затвори го и излезе. След като заключи къщата, поспря за секунда, чудейки се дали не е забравил нещо важно. Влезе в колата и подкара към къщата на Руис, размишлявайки върху възложената му задача.
Сара Алърсби бе на път да осъзнае каква всъщност е. Така гледаше той на нещата. Той беше служил на различни господари и бе ставал свидетел как те се учат. Те тръгваха с нагласата, че са по-добри от другите хора и съответно носят отговорност за управлението им. В замяна на тази своя храброст те прибираха по-голямата част от наличните богатства. Щом се сдобиеха с богатствата, те получаваха правото да ги защитават и да се възползват от тях. После стигаха до извода, че имат правото да трупат още богатства по същия начин, а и по някои други, специфични начини, в това число чрез заграбване. Те се забъркваха в дейности, които индиректно водеха до смъртта на хора. Диего Сан Мартин, наркобаронът, който плати на Сара за възможността да отглежда марихуана в земите на богата, уважавана дама, убиваше хора. Вероятно винаги бе убивал хора. Лека-полека тя свикваше с идеята, че това няма значение. Ръсел се бе срещал с бащата на Сара, когато той вече бе преминал границата. Първата работа на Ръсел за стария Алърсби бе да убие един човек - конкурент в бизнеса, който се канеше да заведе дело за патентни нарушения.