Докато яхтата пореше откритите води по посока към Баия Калифорния, Реми даде възможност на вятъра да изсуши дългата ѝ кестенява коса. Сам се присламчи до нея.
- Все още ли ти е забавно?
- Разбира се - отвърна тя. - Когато сме заедно, винаги се забавляваме.
- Обаче нещо се е загнездило в главата ти. Нещо те тревожи.
- Честно казано, мислех си за дома ни.
- Съжалявам - отвърна той. - Надявах се, че времето ще минава по-бързо, ако работим по някакъв изследователски проект. Стори ми се, че ти е писнало от ремонти и преустройства.
Допреди няколко месеца бяха търсили заровената през пети век от хуните плячка. Трима конкурентни търсачи на съкровища смятаха, че Фарго са завлекли част от ценните артефакти вкъщи или просто искаха да си отмъстят, задето са били изпреварени. Те бяха организирали въоръжено нападение срещу четириетажната къща на Фарго в Голдфиш Пойн, Ла Хоя, и на практика я бяха разпарчетосали. Ето защо сега Фарго се занимаваха с ремонти и реконструкции.
- Беше ми писнало - каза тя. - Строителите направо ме побъркваха. Първо трябва да отидеш с тях в магазина за санитария, за да им кажеш какво точно предпочиташ. После са оказва, че въпросните артикули са спрени от производство и се налага да избереш друг модел. Тогава...
- Знам, знам - каза той и вдигна ръце.
- Мразя ремонтите, но ми липсва кучето ни.
- Золтан е добре. Селма се отнася към него като към крал. - Замълча за момент, после добави: - Когато преди месец се включихме в това изследване, те се надяваха, че ще успеем да маркираме десет акули. Онова едро парче, което току-що боцнахме, е номер петнайсет. Май е време да окачим копието и да се връщаме.
Реми се дръпна леко настрани, за да може да го погледне директно в очите.
- Не ме разбирай погрешно. Обичам океана, обичам и теб. А и кой би отказал пътуване със скъпарска яхта из такива прекрасни места.
- Но?
- Вече дълго време скитосваме.
- Може би си права. Свършихме предостатъчно работа, така че няма да е зле да се приберем вкъщи, да довършим ремонтите и да се заемем с нов проект.
Реми поклати глава.
- Нямах предвид на момента. Вече пътуваме към Баия и ще стигнем сушата при лагуната Сан Игнасио. Винаги сме мечтали да видим къде се чифтосват сивите китове.
- Може след това да отидем право в Акапулко и да хванем самолет.
- Може - каза тя. - Ще говорим за това по-късно.
На следващия ден стигнаха в лагуната Сан Игнасио и пуснаха на вода пластмасовите си океански каяци. Сам и Реми се настаниха на седалките, Хорхе Моралес им подаде греблата и те се отправиха към лагуната. Не след дълго пред тях изплува сив кит, който изхвърли от ноздрите си струя вода и отново се гмурна, оставяйки пенеста диря на повърхността. За няколко секунди загубиха ум и дума - животно с размерите на градски автобус бе направило превъртане под носа им, оставяйки малките им оранжеви каяци сами в лагуната.
Фарго прекараха и следващия ден в каяците си. При всяка среща сивите китове се приближаваха, за да задоволят любопитството си. Сам и Реми ги потупваха по главите и гърбовете, а после наблюдаваха отдалечаването им.
Вечерно време Фарго сядаха на масата на задната палуба на яхтата и в компанията на екипажа се наслаждаваха на вечеря, състояща се от прясна риба и мексикански деликатеси, закупени от някой от ресторантите в градчето Сан Игнасио. До късно разговаряха за морето и неговите обитатели, за живота си, за семействата и приятелите си, гледайки как нощното небе постепенно се изпълва с ярки звезди. След като се оттеглеха в каютата си, зa да поспят, понякога продължаваха да чуват как китовете бълват фонтани в мрака.
След това поеха на юг към Акапулко. Когато пристигнаха в курорта, се обадиха на Селма Уондраш, техния главен сътрудник. Бяха пуснали в едномесечен отпуск нея и младата двойка, работеща под нейно ръководство - Пит Джефкоут и Уендн Кордън, но Селма бе настояла да остане в Ла Хоя, за да наглежда строителите.
Селма отговори:
- Здрасти, Реми, Золтан е много добре.
- И двамата сме на телефона - каза Сам. - Радвам се да чуя това. Как вървят ремонтните работи?
- Нали знаеш, че катедралата в Шартър е била строена няколкостотин години.
- Надявам се, че се шегуваш - каза Реми.
- Така е. По дървенията вече не се виждат дупки от куршуми. Долните два етажа са почти готови, всичко там е наред. На третия етаж има още малко за боядисване, но на вашия апартамент на четвъртия етаж ше му трябват още минимум две седмици работа. Знаете какво означава това.