Сара все още не бе прекрачила границата, но Ръсел знаеше, че тя е много близо до идеята да поръча смъртта на семейство Фарго. Това можеше да стане всеки момент. Мина му през акъла, че няма да е зле да се отбие в офиса и да вземе някои допълнителни неща. Паркира зад сградата, качи се горе по външното стълбище, отключи вратата и светна лампите.
Отиде до един заключен шкаф. Отключи го и го отвори. Извади два остри като бръснач керамични ножа, които не можеха да задействат детекторите за метал, както и комплект за диабетици, съдържаш спринцовки и капсули с инсулин. Всъшност инсулинът бе заменен с анектин - лекарство, което хирурзите използваха, когато искаха да спрат сърцето. Те го съживяваха отново с адреналин, но, разбира се, съживяването на спрели сърца не влизаше в работата на Ръсел. Отвори малката кожена кутия и погледна датата на рецептата. Рецептата бе нова, отпреди месец. Извади комплекта и го прибра в куфара си. Докато караше към къщата на Руис, Ръсел се почувства още по-добре. Когато Сара най-накрая осъзнаеше какво в действителност иска, двамата с Руис щяха да могат да свършат работата сигурно и без разтакаване. Клиентите от висшето общество мразеха несигурността и забавянето. Те искаха да наложат волята си моментално, все едно са богове.
17.
От Сан Диего до Испания
Два дена по-късно Сам и Реми хванаха самолета за Ню Йорк. Късно вечерта се качиха на друг самолет, този за Мадрид. Кацнаха на летище „Барахас” рано сутринта.
По време на екскурзията им в Гватемала се бяха старали да приличат на екотуристи или на ентусиасти на тема история, така че бяха натъпкали в раниците си само износени тропически дрехи. Този път те се представяха за богати американски туристи, които нямат сериозни интереси.
Бяха си купили еднакви сакове, който изглеждаха точно толкова скъпи, колкото бяха. Към саковете бяха пришити кожени етикетчета, на които пишеше „Фарго”. В единия бяха костюмите „Бриони”, които Сам бе закупил преди няколко месеца от Рим, а в другия - някои от модните рокли на Реми, както и обувки и бижута. Реми бе взела рокля от перфорирана кожа „Фенди”, която без ръкави и имаше бежова подплата от коприна; рокля „Долче & Габана” на цветя, и къса копринена рокля „Дж. Мендел” с кръгло деколте, от която Сам се бе впечатлил много, докато Реми я пробваше, крачейки в салона на магазина.
В саковете освен това имаше малки шпионски камери; две бяха вградени в часовници, а други две - в очила. Фарго знаеха, че дори и да съществува копие на сборника, няма да могат да го изнесат от сградата, а и едва ли ще получат позволение да го снимат. Да не говорим, че ако поискаха разрешение да направят снимки, целият свят щеше да разбере, че копие съшествува и информацията в него щеше да стане публична.
Летяха в първа класа до Мадрид, а когато пристигнаха, хванаха такси до гара „Чамартин” и се качиха на влака-стрела „Алта Велосидад Еспаньола” за Валядолид. Влакът преодоля разстоянието от сто и трийсет мили за час и десет минути, като седемнайсет минути пътуваха в тунел. Селма бе направила резервация на тяхно име в хотел „Зенит Империал” - замък от петнайсети век, намиращ се близо до кметството и централния площад. Освен това бе качила дигитална версия на пътеводителя за Валядолид в айпада на Реми.
През първия ден след пристигането си Сам и Реми oгледаха града демонстрирайки навсякъде, че са богати туристи, разполагащи с много време за губене. Модерният град Валядолид е индустриален и комуникационен център, и има голям пазар за зърнени храни, но те насочиха вниманието си към стария град, където все оше витаеше духът иа средновековието.
Реми четеше пътеводителя, докато се придвижваха пешком от обект иа обект.
- Испанците пропъдили маврите от града през десети век. За съжаление забравили да ги питат какво значи „Валядолид”, така че не знаем.
- Благодаря за информацията - каза Сам. - Нещо друго?
- О, много неща има. Валядолид е бил главното седалище на кралете на Кастилия, Фердинанд и Изабела са се оженили тук. Колумб е починал тук. Сервантес е написал част от „Дон Кихот” тук.