- Впечатлен съм, наистина.
Последната спирка от обиколката им бе колежа „Сан Грегорио”, където Лас Касас бе пребивавал няколко години след пристигането си от Новия свят. Изправиха се пред великолепната каменна сграда и Реми се зарови в пътеводителя.
- Порталът към параклиса - сградата, пред която стоим в момента - е построен през 1488 г. от Алонсо де Бургос, изповедник на кралица Изабела. Самият параклис е завършен през 1490 г. - Тя се вторачи в паважа. - Оттук вероятно са минавали Колумб, кралица Изабела и Фердинанд.
- Да не говорим за Бартоломе де Лас Касас - вметна тихичко Сам. - Невероятна архитектура.
- Лас Касас дошъл да живее тук през 1551 г. Наел килии в колежа. По това време той имал голямо влияние в двора на император Чарлз V. Починал през 1566 г. в Мадрид, но оставил голямата си библиотека на колежа. Следващата ни мисия е да открием книгите.
На отсрещния тротоар имаше група германки туристи, предвождани от висока руса екскурзоводка. В центъра на групата стояха двамата мъже, които бяха проследили Сам и Реми до Испания - Ръсел и Руис. Когато Сам и Реми се отправиха към входа, Ръсел и Руис се отделиха от германските туристи и тръгнаха надолу по улицата, за да могат да наблюдават параклиса от разстояние.
Сам и Реми влязоха в параклиса. Той бе същинско съновидение от бял камък, издялан и полиран преди петстотин години, но съхранен в ехтящата тишина, сякаш времето тук бе спряло.
- Стаята на Лас Касас сигурно е била на горния етаж – каза Сам. - Там той е написал последните си книги.
Докато обхождаха колежа, Реми хвърляше по едно око в пътеводителя.
- Имало е и тежки моменти тук - каза тя. - През 1559 г. инквизицията изгорила двайсет и седем човека във Валядолид. В един момент враг натопил Лас Касас пред инквизиторите, но обвиненията не били потвърдени. Лас Касас предал правата на своята „История на инките” на колежа. но поставил условие книгата да се публикува чак след четиридесет години. Казал, че ако Бог унищожи Испания заради греховете ѝ, иска бъдните поколения да знаят какви точно са въпросните грехове - жестокостите спрямо индианците.
- Хайде да търсим. Ако открием библиотеката му, може би ще успеем да си уредим оглед за утре - каза Сам.
Малко по-късно се озоваха в музей на испанската скулптура. Приближиха се до мъжа, който седеше до входа.
- Дойде моментът! - прошепна Реми.
Реми заговори на испански:
- Господине, знаете ли къде можем да намерим библиотеката, която епископ Бартоломе де Лас Касас е дарил на колежа „Сан Грегорио”?
- Да, знам - отвърна човекът. - Трябва да сте наясно, че всичко е собственост на Университета на Валядолид.
- Предполагам, че книгите са преместени в модерен университет.
Човекът се усмихна.
- Университетът е основан през 1346 г. Но да, модерен е. В момента има трийсет и една хиляди студенти. Колежът „Сан Грегорио” е част от него, но сега се използва главно като музей на изкуството и архитектурата. Няма монаси. Това, което търсите, вероятно е в историческата библиотека.
- Как ла стигнем до нея?
- Тръгнете по улица Гондомар, към главната сграда на университета. Отпред има двор. Ще видите триетажна постройка с осмоъгълни колони. Отдясно е параклисът, а отляво има порта с полукръгъл връх. Тръгнете наляво. Историческата библиотека е на първия етаж.
Докато вървяха към библиотеката, Сам забеляза, че двама човека крачат зад тях по улица Гондомар. За момент се зачуди дали не ги следят. В крайна сметка двамата с Реми бяха дали ясно да се разбере, че няма да забравят грабежа, извършен по заповед на Сара Алърсби. Но в момента бяха далеч от Гватемала Сити и току-що бяха пристигнали във Валядолид. Възможно ли бе тези мъже да са ги проследили? Тогава сигурно са тръгнали по петите им още след пристигането им в Сан Диего? Вероятно са хванали същия самолет, или този след него?
Стигнаха до историческата библиотека и Реми попита на испански дали могаг да видят книгите, които Бартоломе де Лас Касас е завещал на колежа „Сан Грегорио”. Приятно се изненадаха, когато разбраха, че ако се представят като гостуващи учени, библиотекарят ще ги пусне да разглеждат без да ги тормози с формалности. Трябваше само да докажат самоличността си и да оставят паспортите си и дамската чанта на Реми на входа. Когато влязоха в обширната читалня, видяха, че неколцина студенти четат стари книги на масите.
Друг библиотекар им показа помещението за редки книги, даде им ръкавици и ги пусна да разглеждат томовете от колекцията на Лас Касас. Всички томове бяха подвързани или преподвързани в стара кожа. Някои бяха преписани на ръка, други бяха старопечатни - отпечатани преди 1500 г., със средновековен готически шрифт и изрисувани на ръка илюстрации. Повечето бяха на религиозна тематика, на латински. Имаше коментарии на Библията, сборници с проповеди, множество копия на молитвеници. Откриха и препис на работите на Аристотел. Видяха и книги, изписани със същия почерк, като този от скритото в сборника на маите писмо. Когато попаднеха на документ, написан от ръката на Лас Касас, сърцата им се разтуптяваха, но така и не откриха това, за което бяха дошли. Търсеното от тях трябваше да съдържа индиански рисунки и глифове, а не текстове на испански.