Късно следобяд, малко преди да дойде време посетителите да напуснат библиотеката, библиотекарят обяви, че книгите трябва да бъдат върнати. Фарго незабавно върнаха всичко, Реми си взе чантата, след което си тръгнаха. Когато излязоха на двора пред сградата, Реми прошепна:
- Онези двамцата виждал ли си ги преди?
Сам спря, давайки си вид, че се наслаждава на средновековната испански архитектура, и стрелна с поглед мъжете, за които говореше Реми. Те вече се отдалечаваха.
- Забелязах двама подозрителни типове на улица Гондомар, но не съм сигурен дали тези са същите. Какво правеха?
- Имах чувството, че ни оглеждат.
Сам се подсмихна.
- Тебе са оглеждали, вероятно. Не свикна ли вече?
Вечерта Сам и Реми решиха да обиколят заведенията.
Започната от главния площад, който се простираше пред хотела. Опитаха хотелското кафе, после отидоха в ресторант „Загалес” да похапнат шишчета. Шишчетата съдържаха наденица, червен лук и свинска кожа, като всичко това се слагаше в резен франзела.
На сутринта отидоха пак в библиотеката, за да проучат следващата партида петстотингодишни книги.
След като библиотеката пусна кепенците, Сам и Реми се върнаха в хотела, та да подремнат, а после, към десет, излязоха на вечерна обиколка. Този път отидоха в „Таберна Прадера”, където сс предлагаха пресни калмари в собствен сос. Следващата вечер пробваха „Фортуна 25”, чийто специалитет бе свободно отглеждани пилета, пълнени с миди и водорасли. След това дойде ред на „Таберна дел Зурдо”. Пиха руеда, рибера дел дуеро и други качествени испански червени вина. Скачаха от място на място, сякаш всяка вечер бе празник.
През деня те изучаваха усърдно колекцията на Лас Касас, като едновременно с това опознаваха човека, притежавал всичките тези книги. Повечето от тях бяха от рода на „Правилото на Свети Бенедикт” - творба, която изясняваше какъв трябва да е монашеският живот, „Молариум Либри на папа Григорий I” и някои други, които са били подходящи за монах от шестнайсети век. Фарго откриха няколко копия от работите на Тома Аквински и написано на ръка томче с коментари за тях.
На осмия ден двамата попаднаха на интересна находка - продълговати томове на испански, чиито пергаменгови страници бяха изписани от ръката на Бартоломе де Лас Касас. Първата книга бе написана в Мексико и съдържаше опитите му да състави речник на езика кийчей. Имаше и наблюдения за другите езици на маите, от 1536 г. Следващият том на практика представляваше дневник, в който бе описано ежедневието в доминиканските мисии, които той бе основал в Рабинал, Сакапулас и Кобан. Сред данните за разходите и реколтата се срещаха бележки, касаещи изграждането на църквите в района, и имената на маите, приели християнството и заселили се край Рабинал. Реми прочете, че той е бил против масовото покръстване на индианците и че е вярвал, че всеки кандидат католик трябва ла бъде обучен, за да може да вземе информирано решение. Така че имаше логика в записването на имената на новопокръстените.
Следващият том обхващаше периода от октомври 1536 до април 1537 г. Той започваше с вече познатите колони от цифри и обозначения, разделени от вертикални линии. Много такива страници имаше, като в един момент качеството на хартията се променяше.
Първите страници бяха с нормално качество, изработени от фина животинска кожа. След петдесетина такива листа се появяваше секция от друг тип хартия. Въпросните страници бяха изтъркани старателно с пемза или дpyг подобен абразивен материал, вследствие на което се бе получила фина, полупрозрачна повърхност за писане.
Сам обърна първата страница от тази секция и пред очите му се появи стряскаща гледка. Това бе точно копие на писмото, скрито от Лас Касас в корицата на сборника на маите. Побутна Реми, след което и тя се вторачи в познатите слова на испански: