“A todos mis compatriotas, benediciones. Este libro y otros de los maya se refieren a su historia y sus observaciones acerca del mundo natural. No tienen nada que vcr con el Diablo. Ellos deben ser preservados como una manera de entender nuestras tareas con los maya.”
- Разпознавам повечето думи и направо ми е трудно да повярвам - каза Сам.
- А аз се задъхвам от вълнение. Страх ме е да обърна страницата.
Сам вдигна ръка и внимателно обърна страницата. Появи се началната страница на сборника на маите, които бяха открили край мексиканския вулкан. Заразгръщаха нататък, бавно, внимателно. След всяко разгръщане пред очите им изникваше позната гледка. Четиристраничната карта бе там, предадена в цялата си сложност.
Илюстрираната история за създаването на света също бе там. Историята за войните между градовете също бе там. Всички глифове бяха изписани с тънко перо, като сложните им детайли бяха предадени точно.
Сам се изправи.
- Извини ме. - Отиде в мъжката тоалетна и след като се увери, че е празна, извади сателитния си телефон и се обади на Селма в Сан Диего. - Селма?
- Да?
- Намерихме го. Включи всичко и се приготви да получаваш видеофайлове. Няма да можем да разговаряме с теб по време на процеса.
- Ясно. Осигурявам връзка с четирите камери.
- Трябва да тръгвам.
Сам се върна при Реми и ѝ прошепна:
- Очите ти май се пренапрегнаха. Не бъди суетна, сложи си очилата.
Сам и Реми сложиха очилата, в които бяха вградени камери, и насочиха вниманието си към първата страница. Видеофайловете започнаха да се прехвърлят. Направи им впечатление, че Лас Касас е проявил голямо усърдие при преписването. Той не бе правил опити да предаде цветовете на оригинала, но всичко останало бе едно към едно. Подобно на оригинала, и тук страниците бяха разделени с линии на шест или осем колони. Страниците не бяха номерирани с арабски цифри, но Сам и Реми бяха почти сигурни, че редът е същият. Гласът на Селма зазвуча в миниатюрните слушалки, вградени в страничните рамки на очилата.
- Получавам всичко ясно. Продължавайте.
Сам и Реми продължиха да обръщат страниците и да филмират, докато не стигнаха до последната 136-та страница. После направиха снимки с камерите на часовниците си.
Когато приключиха, Сам сгъна очилата си и ги мушна в джоба на якето си.
- Вече се изморих. Хайде да се прибираме в хотела.
Върнаха тома на библиотекаря, после Реми си взе дамската чанта, а Сам куфарчето. Благодариха на библиотекаря и напуснаха сградата.
Докато слизаха по стълбите, по посока към улицата, която щеше да ги отведе в хотела, Сам напомни на Реми:
- Каквото и да стане през следващите няколко минути, не се стряскай и пази очилата и часовника си.
Отправиха се към главния площад; двама американски туристи, заобиколени от стотици други хора. Когато наближиха средата на площада, чуха необичаен звук - бръмчене на мотоциклетен двигател. Шумът се засили, когато мотоциклетът сви зад ъгъла на намиращата се зад гърбовете им сграда. Реми понечи да погледне през рамо, но Сам я подхвана през кръста и прошепна:
- Не се обръщай, за да не ги подплашиш.
Моторът летеше право към тях. Сам се извърна рязко. Двама мъже, с каски с тъмни визьори. Водачът се опита да изтръгне куфарчето на Сам от ръцете му, но не успя. Инерцията на мотора подпомагаше крадеца, но Сам подтичваше до седалката и не се даваше. Когато видя, че Сам упорства, седящият отзад мъж се намеси. Сграбчи куфарчето с две ръце и го задърпа с все сила. Моторът изрева и се стрелна напред, секунди по-късно изчезна в тясната уличка между две високи сгради.
Сам вдигна празните си ръце пред Реми.
- Сам! Той открадна новото ти куфарче!
Той се усмихна.
- Малък машинен проект.
- Какви ги дрънкаш? Онези хора откраднаха куфарчето ти! Трябва да се обадим в полицията!
- Няма нужда - отвърна той. - Това са същите двама, които забелязахме преди седмица близо до „Сан Грегорио”. След това няколко пъти ги засякох, че ни наблюдават. Бяха твърде заинтересовани, зa да са обикновени туристи. Така че купих куфарчето и започнах моя проект.
- Куфарчето е машинен проект?
- Нали това ти казах.
- Престани с недомлъвкитe и ми кажи какво си направил.
- Нали си чувала зa онези фалшиви торби с пари, които банките дават иа обирджиитс?
- Онези, които гърмят и опръскват крадците с незаличимо мастило? О, не! Как може да носиш експлозив в самолет?
- Aз не използвам експлозиви. Тази джаджа е с пружина. Отключваш ключалката и първата пружина изтласка капака нагоре, а в това време втората пружина освобождава едно бутало. Цилиндърът е пълен с мастило. Купих куфарчето, пружините и мастилото оттук.
- А какво щеше да стане, ако библиотекарят бе надникнал?