- Той не отвори нищо през първите два дена, защо да го прави след това?
- Щеше ли да пострада?
- Лицето му щеше да придобие яркосин оттенък.
- Можеше просто да наблюдаваш тези хора, без да им правиш гадни номера?
- Аз ги наблюдавах. Направи ми впечатление, че разговарят на английски помежду си. Единият говореше на испански с всички останали - бърз, свободен испански. Зачудих се кой би ни следил дни наред без да предприеме нищо. Стигнах до извода, че Сара Алърсби ги е пратила.
- Защо? Сборникът е у нея. Не ѝ трябва копие.
- За да разбере какво правим и какво сме постинали
- И?
- И сега вече знае. При положение, че хората ѝ са ни проследили до Валядолид, тя вероятно ше се досети какво има тук. За момента важното е да ги познаем, ако ги видим през следващите няколко дена.
Прибраха се в хотела, свалиха снимките от камерите в лаптопа на Реми, после изпратиха на Селма две копия от файловете. Докато чакаше трансферът да приключи, Реми направи резервации за нощен полет до Сан Диего.
Докато си приготвяха багажа, телефонът на Реми иззвъня.
- Здрасти. Селма. Снимките добри ли са? Чудесно. Прибираме се вкъщи. - Последва пауза. После Реми добави:
- Защото двама мъже откраднаха куфарчето на Сам. Когато го отворят, ще им се прииска да ни убият. Ако не успеят, ше се видим утре вечер.
18.
Валядолид, Испания
Ръсел стоеше в банята на хотелския апартамент и търкаше синьото си лице с памук, напоен с ацетон. Тежката миризма на лакочистител дразнеше синусите му. Още се усещаше смрадта на изопропилов алкохол и терпентин, които първоначално бе изпробвал, така че в малкото затворено пространство не се дишаше. Погледна се в огледалото над мивката.
- И с това не става. А и щипе.
- Може би трябва по-силно да търкаш - каза Руис. - Беше забелязал, че брадата на Ръсел е станала на петна и се е възпалила, но не искаше повече да обикаля Валядолид в търсене на химикали и разтворители.
Рьсел му подаде бутилката и отми ацетона със сапун и вода.
- Намери нещо друго!
Руис каза:
- Това нещо почти винаги действа. Преди години го използвахме за изтриване на чекове. Ще заличи мастилото за няколко минути.
- Сега не изтриваме чекове – изсъска Ръсел. – Става въпрос за моето лице. Но ти ме подсети нещо. Има една тайна при триенето на чекове. Ако боята е полярна, за премахването ѝ е най-добре да се използва полярен разтворител, като алкохол или ацетон. Е, тях ги пробвахме. Хайде да видим дали ще се получи с неполярен разтворител, като толуол например.
- Толуол? - измънка Руис. Друго наименование има ли?
- Метилбензен.
- Къде мога да намеря такова нещо?
- В магазините за бои; тези, които използват художниците.Там трябва да има. Поискай да ти дадат разтворител за боя. Вземи от всеки вид, който предлагат. Това първо. Ако видиш ателие за химическо чистене, и там попитай. Кажи им, че си разлял мастило върху кушетката и ги помоли да ти дадат малко от препарати, който използват за отстраняване на мастилени петна.
- Започвам да огладнявам - смутолови Руис.
- Купи си нещо по пътя тогава. Аз не мога да излизам в такова състояние, за да търся разтворители, освен това от тези миризми ми се гади, така че не ми е до ядене, Просто намери нещо, което да премахне мастилото. Трябва да решим този проблем незабавно.
Руис взе якето си от облегалката на стола и се отправи към тесния, наподобяващ клетка асансьор. Когато чу, че решетката на вратата ни асансьора се плъзна настрани, Ръсел изплакна отново лицето си и се вторачи в огледалото. Имаше чувството, че лицето му гори - явно се бе възпалило.
„Бомбата” се бе задействала, когато той отключи куфарчето и едната пружина изстреля капака нагоре, а другата изтласка буталото на напълнения с мастило цилиндър. Отгоре имаше само лист восъчна хартия, така лицето и гърдите му веднага бяха облети с мастило.
Дяволско изчадие! Що за човек би измислил такава гадост? Фарго явно е знаел, че някой ще се опита да му вземе куфарчето. Ръсел бе сигурен, че не са го забелязали. Да не би Руис да е направил някоя тъпа грешка?
Или пък Фарго винаги обикалят чуждите градове с куфарчета-бомби в ръце?
Ръсел намаза лицето и шията си с крем в опит да успокои разранената кожа. Взе сателитния си телефон и набра един номер.
- Здрасти - каза Сара Алърсби.
- Аз съм. Отидохме в Сан Диего и ги проследихме до летището. Отлетяха за Испания. Оттам звъня сега, по-точно от Валядолид.
- Какво правят там?
- Следихме ги няколко дена. В началото обикаляха забележителностите, като всяка вечер киснеха в скъпи ресторанти.