- Сигурно вече са ходили във всички - предположи Сара Алърсби.
- Може да се каже. От осем дена насам посещават Университета на Валядолид. Всеки ден са там. Много се зазяпват в старите сгради. Но очевидно правят някакво проучване.
- Започвам да се изнервям. Успокой ме. Какво проучват?
- Посещават историческата библиотека и ровят в някакви стари книги. Тя винаги мъкне със себе си голяма кожена чанта. Преди няколко дена той започна да носи куфарче. Не влизахме с тях в библиотеката, тръгвахме по петите им, когато излезеха оттам.
- Какво носеха в чантите си?
- Помислих си, че готвят някаква измама. Хората, които ходят в такива стари библиотеки, за да крадат гравюри, карти или илюстрации, обикновено процедират по един и същ начин. Влизат в помещението за редки книги и четат. После, когато никой не ги гледа, отрязват с бръснач желаните страници и ги скриват под дрехите си. Но не съм забелязал да правят нещо нередно.
- Много ме разтревожи с тези приказки. Разбра ли какви книги четат?
- Веднъж Руис отиде там, малко след като те излязоха, и хвърли едно око. На корицата на книгата пишело „Лас Касас”. Това означава „къщите”, нали?
Тя въздъхна тежко, едва се въздържа да не го нарече „малоумник”. Със спокоен глас каза:
- Това е името на доминиканския монах, който е колонизирал района Алта Верапас в Гватемала. Той е живял по времето, когато земетресение е затрупало сборника на маите. Не мога да разбера защо са чели такива книги.
- Днес се опитах да разбера какво са намислили. Двамата с Руис взехме един мотор и ги атакувахме, докато пресичаха площада. Успях да измъкна куфарчето от ръцете на Фарго. В Испания и Италия често стават такива кражби. Мотористите изчезват преди жертвата да е имала време да се опомни.
- Имаше ли страници в куфарчето?
- Не.
- Какво пишеше в бележките?
- Нямаше бележки. Куфарчето беше капан. Веднага щом го отворих, една пружина изтласка нагоре буталото на цилиндър, пълен с мастило. Сега цялото ми лице е синьо.
- О, Боже! Значи той е разбрал, че ги следите!
- Не е задължително - отвърна Ръсел. – Куфарчето може да е било предпазна мярка.
- Но той вече знае за вас, нали?
- Знае само, че са го обрали. Няма как да знае защо. Цяла седмица щъкат вечерно време. Носят скъпи дрехи, отседнали са в тузарски хотел, хранят се в изискани ресторанти. Това привлича крадците.
- Не разчитай на това - измърмори Сара. Ръсел имаше чувството, че тя говори на себе си. - Тези хора няма да ме оставят на мира. Продължават да натискат, да натискат. Казах ли ти, че ме наклепаха пред федералната полиция? Да, така направиха. Непреклонни са, същински мравки. Когато им преградиш пътя, намират друг път. Тормозят ме. Предложих им справедлива цена. Но те я отхвърлиха.
- Съжалявам, че не ги спряхме в Сан Диего. Или тук.
Сара вече започваше да се самосъжалява.
- Изчисти ли си лицето?
- Все още не. Използвахме различни разтворители, но засега ефект няма. Току-що пратих Руис за още химикали.
- Ръсел, искам някой да ме отърве от тези хора. Вече станаха много злобни, и са опасни не само за репутацията и бизнеса ми, но и за самия теб. Вместо мастило можеше да има киселина, или дори експлозив.
- Той явно искаше да ме сплаши. Всяка несмъртоносна атака е предупреждение.
- Това не може да продължава така - каза тя. - Когато някой застрашава живота ти, имаш правото да се защитиш.
- Съмнявам се, че местните власти биха погледнали на нещата по такъв начин - обясни той. Каза си наум: Тя май иска да убия семейство Фарго безплатно?. Беше възнамерявал да поиска висока цена за услугите си.
- Няма значение какво мислят властите. Някои права са естествени, така да се каже.
- Извинете, но ако прецените, че трябва да прибегнем към агресивна защита, ще поискам допълнителен хонорар. Трябва да плащам на Руис, а и други разходи има. - Той зачака отговора.
Сара звучеше объркано, резервирано, когато каза:
- О, да. Щеше ми се отношенията ни да са като на равен с равен. Но, разбира се, нямам право на това. Ти работиш за мен и трябва да мислиш за пари. Какво ще кажеш за още пет хилядарки?
- Мислех си, че ще е нормално да са десет - отвърна той.
- О, Ръсел. Започвам да си мисля, че се опита да ме разстроиш, споменавайки за това, което са ти сторили, и възползвайки се от съчувствието ми, искаш да вдигнеш цената.
- Не, госпожице Алърсби. Няма такова нещо. Споменатата цифра е минимумът, от който ще се нуждая. Трябва да си изчистя лицето, за да не бия на очи, когато ходя иа улицата. Трябва да купя оръжие за еднократно използване в европейска страна, където има строг контрол. Трябва да се отърва от телата и да намеря безопасен начин да се върна обратно в Съединените щати. На Руис трябва да платя.