- Ало?
- Госпожице Алърсби. Рикардо Ескориал е. Самуел и Реми Фарго преди няколко часа са купили самолетни билети. Летели са от Мадрид до Ню Йорк. Следобяд ще отлетят за Сан Диего.
- Сигурен ли си, че са се качили на самолета в Мадрид?
- До голяма степен. Иначе досега щеше да има връщане на пари или допълнително таксуване заради смяна на резервациите.
- Добре. Обади ми се утре, за да ми кажеш актуализациите.
Тя затвори и набра някакъв номер.
- Ало? - Ръсел. Звучеше сънен.
- Здравей, Ръсел. Аз съм. След като те боядисаха в синьо, Фарго отлетяха за Ню Йорк. Късно следобяд тръгват за Сан Диего. Така че не губи време в претърсване на баровете. Прибирай се и се готви да отмъщаваш.
19.
Ла Хоя
Беше рано сутринта и Реми и Сам седяха на външна маса с гледка към океана. Намираха се в хотел „Валенсия”, на няколкостотин метра от къщата си. Закусваха в компанията на Золтан, тяхната немска овчарка. Бяха потичали за здраве по брега и сега похапваха пушена сьомга, хлебчета с каперси и лук и кафе. Золтан бе ял вкъщи преди излизането и сега се задоволяваше с купа вода и бисквитите, които Реми от време на време му подхвърляше. Когато приключиха със закуската, Сам и Реми платиха сметката и тръгнаха към обширната ливада, граничеща с къщата им.
Золтан, който винаги бе нащрек, спря и се загледа към брега, после отново ги поведе към дома. Реми каза:
- Какво има, Золтан? Забеляза ли човека, който Сам боядиса в синьо? Ще ми се да вапцаш в синьо Сара Алърсби - добави тя. Погледна часовника си, после се загледа в ширналата се пред очите им ливада. - Няма да е зле да побързаме. Дейвид Кейн ще пристигне след няколко минути.
- Селма ще го посрещне - каза той. - Трябва да обсъдим какво трябва и какво не трябва да се прави във връзка с този проект.
- А дадохме ли адекватен отговор относно боядисването на Сара Алърсби синя? Според мен не - обяви тя.
- Идеята ми се струва добра. Но, ако говорим сериозно, стигаме до момент, в който определен ход ни се вижда логичен, но не желаем да го предприемем. Ако един човек поема прекалено много рискове, в един момент ше загуби.
- Кой си ти и какво си направил със съпруга ми?
Сам се усмихна.
- Да, обикновено аз съм този, който избира безразсъдните действия. Но не мога да забравя какво ми беше, когато се оказа, че единственият начин за спасение е да се гмурнем в подземна река.
- Аз също помня. Между другото много бе романтично, когато се опита да ми прехвърлиш своята бутилка с кислород. Все си мисля, че не съм те хвалила достатъчно за това. Кой да знае, че пътят към сърцето на една дама минава през белите ѝ дробове.
- Хайде да поговорим с Дейвид. Да изслушаме предложенията му, но да вземем решение чак след внимателно обмисляне.
- Става - отвърна тя. Загледа се в Сам, после изведнъж се надигна на пръсти и го целуна по бузата.
- Това пък защо?
- Знаеш, знаеш.
Золтан ги поведе към входната врата и точно тогава колата на Дейвид Кейн спря пред къщата. Той излезе. Носеще под мишницата си голям плик, завързан с върви. Стисна ръката на Сам, прегъна Реми и потупа Золтан по гърба.
Когато влязоха вътре, той каза:
- Страхотни сте! Първо се сетихте, че може да има копие, после го открихте. Винаги съм бил голям почитател на Бартоломе де Лас Касас, но сега той се издигна още повече в очите ми. Преписът, който е направил, ми се вижда почти перфектен. Сигурно му е отнело месеци да копира тези сто трийсет и шест страници с изображения и символи, които не е разбирал. Струва ми се, че нищо не е пропуснал.
Отидоха до дългата маса, разположена в офисната част на първия етаж, и Кейн извади снимките, направени от Сам и Реми в библиотеката. Беше ги увеличил, така че се виждаше всяко мацване на четката и всяко петънце по хартията, включително порите от задната страна.
Сам и Реми разпознаха картата с градовете на маите от четвъртата страница, където имаше и глифове и стилизирани изображения.
Реми посочи проученото от тях място.
- Ето го нашият плувен басейн, сенотът, край който водихме престрелка.
След това Кейн показа серия от уголемени сателитни снимки на същата територия, като мушна въпросните снимки под картата на маите.
- Ето как тези места изглеждат от птичи поглед.
Извади още една снимка.
- А това тук много ме развълнува, развълнува и разтревожи.
- Какво е то? - попита Реми.