- Значи, че най-накрая ще има достатъчно шкафове, където да държа обувките си - отвърна Реми.
- Да - промърмори Сам. - А на езика на строителите две седмици означава четири седмици.
- Обичам да работя за песимист. Когато нещо се получи идеално, ти се изненадваш. Между другото, къде сте?
Сам отговори:
- Приключихме с маркирането на акули. В Акапулко сме.
- Всичко наред ли с все още?
- Възхитена съм - каза Реми. - Прясна риба, пиле с мексикански сос, танци под звездите и тъй нататък. Не е приятно да си стръв за акули. Но смятаме да се прибираме скоро.
- Само ми кажете. Моментално ще ви уредя самолет. Ще ви чакам на летището в Ориндж Каунти.
- Благодаря, Селма - каза Реми. - Ще те държим в течение. Чака ни още едно забавление. Ще вечеряме, резервирали сме маса за след десет минути. Обади се, ако ти потрябваме.
- Разбира се, дочуване.
Бяха отседнали в едната от двете кули на хотела и през нощта, малко след като си легнаха, усетиха разтрисане. Сградата се клатушка няколко секунди, чу се и леко тракане, но нищо повече. Реми се притисна към Сам и прошепна:
- Една от причините, поради които те обичам е, че винаги ме водиш в хотели, които издържат на земетресения.
- Малко жени ценят това качество, но приемам похвалата ти.
На следващия ден напуснаха хотела и се отправиха към пристанището. Още щом стъпиха на дока, усетиха, че нещо става. Капитан Хуан стоеше на мостика на яхтата, така бе надул едно радиопредаване на испански, че чуха говора, веднага след като слязоха от таксито. Хорхе се бе подпрял на перилата и гледаше към тях с ококорени от уплаха очи. Когато се качиха на борда, Сам чу думите: „сизмо, тембльор и вулкан”.
- Какво става? - попита Сам. - Ново земетресение?
- Преди пет-десет минути казаха. Хуан вероятно знае повече.
Сам, Реми и Хорхе се качиха на мостика и се присъединиха към капитан Хуан. Когато ги видя, той каза:
- Ударило е бреговете край Тапачула, в Чиапас. Точно до границата с Гватемала.
- Силно ли е било? - попита Реми.
- Силно - oтвърна той. - Осем цяло и три, осем цяло и пет, казват. След това Таканя - вулканът, намираш се северно от града е започнал да изхвърля дим. Свлачища са затрупали пътищата. Има ранени, убити сьщо, но не се знае колко. - Той поклати глава. - Ще ми се да можехме да направим нещо.
Сам погледна Реми, а тя му кимна.
- Трябва да проведем един телефонен разговор. Приготви яхтата за отплаване. Няма да ти пречим да си вършиш работата.
Сам извади мобилния си телефон и отиде на предната палуба. Набра номер.
- Селма?
- Здрасти, Сам - каза тя. - Вече се връщате?
- Не, възникнаха проблеми. Станало е голямо земетресение в Тапачула, южно от нас. Хората имат нужда от помощ, а пътищата са затворени - целият район е блокиран, вероятно. Нямам представа какво е летището в Тапачула, но искам да се обадиш на доктор Евънс. Помоли го да приготви стандартен медицински пакет, който да бъде превозен по въздуха до някоя тамошна болница - всичко, от което ще имат нужда хора, пострадали от земетресение. Кажи му, че ние черпим. Осигури му банков кредит за сто хиляди долара. Можеш ли да свършиш тази работа?
- Да. Ако успея до се добера до моя доктор, ше го накарам да стане гарант. Летището е друг въпрос, но ще разбера дали пратката може да бъде доставена нормално, или ще трябва да се пусне с парашут.
- Ние ще тръгнем на юг, веднага щом натоварим яхтата.
- Ще поддържам връзка. - Тя затвори.
Сам изтича на мостика, за да поговори с капитан Хуан.
Каза му:
- Отваря ни се работа, която е по-важна от маркирането на риби.
- Какво имаш предвид?
- Пътищата за Тапачула са непроходими, нали?
- Така казаха по радиото. Разчистването щяло да отнеме месеци.
- След пристигането ни тук ти вече попълни запасите ни с храна и вода и зареди с гориво, нали? Искам да натоварим тази яхта, колкото може да носи, и да отидем там. Вероятно щe стигнем за ден-два.
- Ами, да - отвърна той. - Може и малко повече време да ни отнеме. Но компанията, която е собственик на яхтата, няма да плати подобно пътуване, нито припасите. Не могат да си го позволят.
- Ние можем - каза Реми. - Освен това сме тук. Да тръгваме, трябва да накупим много неща.
Сам, Реми, капитан Хуан, Хорхе и Мигел се захванаха за работа. Сам нае един голям микробус, с който тръгнаха да обикалят Акапулко. Купиха бутилирана вода, консерви, одеала и спални чували, професионални комплекти за първа помощ и важни медицински консумативи. Натовариха закупеното на яхтата и направиха още един курс. Купиха туби с бензин, петнайсет помощни генератора, фенерчета и батерии, радиоапарати, палатки, дрехи с различни размери. Когато натъпкаха с провизии каютите, трюма, бака и дори мостика, започнаха да трупат на палубите контейнери с вода, бензин и храна, като ги завързваха за перилата, за да не се лашкат при вълнение.