Те стигнаха да имота на Фарго и се шмугнаха в боровата горичка. Приседнаха в сенките и впериха очи в прозорците. На първия етаж имаше късокоса жена на средна възраст, облечена в скъпа фланелка на цветни петна и японски градинарски панталони. Тя седеше пред екрана на компютър с необичайно голям екран. Недалеч от нея на компютрите си работеха дребна руса жена на около двайсет и няколко години и висок, слаб, късо подстриган мъж на същата възраст.
И кучето бе там. Госпожица Алърсби бе споменала за него, когато се чудеха как да се докопат до книгата на маийте. Тъкмо заради тази немска овчарка тя реши, че трябва да се направи само вял опит за кражба, за да разберат тези аматьори, че е рисковано да държат в къщата си артефакти, струващи милиони долари. Тогава Ръсел се бе зарадвал, че кучето не е наблизо.
Той знаеше, че къщата разполага с охранителни системи, сензори, камери и аларми, така че не смееше да се приближи прекалено много и определено нямаше намерение да влиза вътре. Единственото, което искаше, бе Фарго да му се „открият” за изстрели.
По едно време кучето прекоси помещението и легна в краката на жената на средна възраст. Добър екземпляр беше, притежаваше стандартните за породиста овчарка характеристики. Овчарките се славят с острото си обоняние и със силната си преданост. Кучето бе доста едричко. А тя бе споменала, че е добре обучено. Номерът с подхвърлянето на кокал и потупването по главата нямаше да мине. Ако кучето се приближеше, трябваше моментално да получи куршум, защото скочеше ли...
Когато жената на средна възраст отиде до един шкаф, кучето стана и я последва. Като че ли бе получило заповед да я защитава. Ръсел се приведе към колегата си.
- Не виждам двамата Фарго.
- Аз също - каза Руис.
- Ще изчакаме още малко. Ако тя се засили да пуска кучето навън, по-добре да се изнасяме. - Той бе смутен. Чудеше се къде са Фарго. Беше дошъл чак тук, покрит с тонове грим, с единствената цел да ги убие. Трябваше да са тук. Трябваше.
Кучето се надигна рязко и вече стоеше на силните си крака. Отиде до прозореца и се вторачи в мрака. Вероятно ги бе чуло или видяло. Зъбите му се оголиха, вероятно ръмжеше.
Жената отиде до прозореца и погледна към мястото, към което гледаше кучето. Отдръпна се, а в това време Ръсел и Руис излязоха от горичката и се спуснаха тичешком надолу по улицата. Ръсел откачи деветнайсетинчовата цев от приклада и набута двете части в раницата си. Когато стигнаха до океана, боровата горичка бе обляна от ярка светлина. Като че ли на всяко дърво имаше прожектори. Бяха насочени към местата, които допреди малко бяха смятали за сигурни скривалища.
Минута по-късно стигнаха до бетоновата алея, виеща се над брега. Руис погледна Ръсел и направи кисела физиономия.
- Трябва да стоиш на тъмно, човече. Приличаш на син вампир.
Ръсел сведе очи и видя, че потта по ризата му е примесена с розов грим. Прескочиха парапета и тръгнаха по пясъка.
- Как може да ги няма? - измърмори Ръсел. - Къде може да са отишли? - Но той знаеше, че не са тук. Беше Убеден в това. След пристигането си от Испания пак бяха отпрашили нанякъде. Отново му се бяха изплъзнали. Те бяха там, където можеха да причинят най-големи неприятности, в Гватемала.
Когато стигнаха до колата, която бяха паркирали на един паркинг близо до брега, видяха, че под чистачката има квитанция. Бяха пресрочили времето за паркиране. На осветената от уличните лампи табела пишеше: „Паркингът работи до 20 часа”. На идване Ръсел не бе обърнат внимание нз предупреждението.
Вероятно трябваше да е доволен, че не откри Фарго и не ги застреля - квитанцията от паркинга бе доказателство, че е бил тук. Но в момента не можеше да е доволен от нищо. Нова пречка изникваше на пътя му, сякаш не му стигаше, че е син като смърф.
Огледа се, но не видя полицейски коли, въпреки това реши да шофира изключително внимателно. Знаеше, че е рисковано да разчита на късмет, когато нещата са тръгнали на зле. Ако се мотаеше или в гнева си натиснеше прекалено газта, ченгетата щяха да го спрат, да осветят с фенерче синьото му лице и да започнат да задават неудобни въпроси. Излезе от паркинга и подкара към магистралата.
Извади сателитния си телефон и набра. Знаеше, че тя не изключва телефона си, дори когато спи, така че не се изненада, когато чу: Да?”
- Здравейте. Бях близо до къшата на Фарго. Там са онази жена, която срещнахте при посещението си, голямото куче и двама младежи - служители някакви явно. Фарго ги няма.
- Няма ги?
- Да, няма ги. Обаждам се, за да ви предупредя. Опасявам се, че може да са се върнали в Гватемала.
- Какви ги вършат според теб?