- Нямам представа. Чудя се дали не са намерили нещо в онази испанска библиотека. Може да са скрили находката в чантата на жената, а куфарчето да е било за отвличане на вниманието.
- Възможно е - отвърна тя.
- Е, само исках да ви информирам, че има опасност да цъфнат там.
- Искам те тук. Можеш ли да хванеш самолет късно тази вечер или утре рано сутринта?
- Ами... не горя от желание. Лицето ми все още е синьо.
- Не си успял да отстраниш боята?
- Използвах какви ли не разтворители и почистващи препарати. Синьото не изчезва. Гримът помага, до известна степен.
- Ще накарам един от лекарите ми да ти се обади. Той е много добър и ще е наясно с проблема, така че не му затваряй. Ще ти уреди преглед при негов колега от Лос Анджелис.
- Какво пък може да направи лекар?
- Според мен става въпрос за отстраняване на външния слой на кожата с помощта на химически препарати. Отдолу трябва да се покаже чиста кожа. Но аз не съм лекар, той обаче е. Казва се Лейтън. Каквото и да се случи, искам в четвъртък да си в Гватемала. Искам да дойде и твоят приятел Руис, за да ти превежда.
- Хубаво. Ще бъдем там. Благодаря за помощта.
- Не гледай на това като на услуга, Ръсел. Трябва ми човек, на когото може да се разчита, защото Фарго са на път да провалят тази страхотна възможност. Става въпрос за най-важния проект в живота ми, а тези хора са същинска напаст. Отнасях се мило с тях, и в тяхната къща, и в моята, отправих им щедра оферта, но те предпочетоха да са ми врагове. Искам да ги накараш да осъзнаят, че са сгрешили.
21.
Белиз
Сам и Реми нямаха представа какво влияние има Сара Алърсби над властите в Гватемала, но решиха, че е малко вероятно в Белиз да ги дебне някой. С частен самолет стигнаха до Пунта Горда, Калифорния, а после се качиха на автобуса за Ливингстън. Платиха на един рибар да ги закара с лодката си (по река Рио Дулче) до езерото Лаго де Изабал. Човек можеше да влезе във всяка от четирите страни в района, като само веднъж мине през митница.
С друга лодка прекосиха езерото, което представляваше сивосиня шир, над която кротко се рееха облаци. В далечината се издигаше стена от синкави планини. Беше им приятно, отдавна не се бяха качвали на лодка.
Сам и Реми бяха по-добре подготвени за преход през високопланинската част на централна Гватемала. Предварително си бяха осигурили подкрепата на своите съмишленици -Ейми Коста от посолството на Съединените щати в Гватемала Сити и Руеда от гватемалската национална полиция. Ако откриеха доказателства, че Сара Алърсби нарушава законите на страната - пренася антики през границата или е във владение на книгата на маите, намерена в Мексико, - Руеда щеше да я арестува. При нужда той беше готов да ангажира взвод рейнджъри.
Бяха провели конферентен разговор с Ейми Коста:
- Той се съгласи. Защо си промени мнението?
- Трудно ми е да преценя - отвърна Ейми Коста. - Искахме съдействие и винаги се надяваме, че ще го получим. Този път постигнахме своето.
След като затвориха, Реми забели очи.
- Наистина ли не забеляза?
- Явно не. Какво не забелязах?
- Тя ни преведе покрай трийсет кабинета, пълни с дърти, женени ченгета, и влезе право при младия хубавец, който не откъсваше големите си кафяви очи от нея.
- Намекваш, че служител на Държавния департамент другарува с гватемалско ченге.
- Не, намеквам, че тя е точно толкова умна, колкото изгдежда. .
Вече бяха в Гватемала. В сателитните им телефони бяха вкарани номерата на посолството и на офиса на командир Руеда. Езерото бе дълго трийсет и една мили и широко шестнайсет и когато стигнаха в Ел Естор, Сам и Реми се почувстваха добре. Преодоляването на трийсет мили по суша, особено когато теренът е високопланински, отнема няколко дена.
В Ел Естор наеха малка лодка, за да могат да се приложат нагоре по течението на реката Полочик, която се вливаше в езерото откъм запад. Реката бе дълга сто и петдесет мили и се виеше покрай стената от растителност, издигаща се на бреговете. Беше плавателна до градчето Панзос, оттам нататък трябваше да поемат по черен път.
Когато навлязоха в централните части на района, горите станаха още по-гъсти, а малкото населени места през които минаха, изглеждаха изградени на случаен принцип - сякаш хората бяха останали без бензин или ентусиазъм и бяха решили да построят къщи и да се установят.
Сам и Реми и този път бяха въоръжени. Носеха гватемалските си разрешителни, а Селма бе уредила в Пунта Горда да получат четири полуавтоматични пистолета. Както и при предишното пътуване, бяха затъкнали по един пистолет под коланите си, така че да не се виждат, а другите два държаха в раниците си. Носеха много повече амуниции отпреди.