Четиримата мъже, които до момента се криеха под тентата, грабнаха техниката си, изтичаха до хеликоптера, чийто перки все оше се въртяха, и започнаха да снимат. Сред тях имаше звукооператор, носещ микрофон на дълъг прът, видеооператор с камера на рамото, осветител с бял чадър, поставен на тринога. Четвъртият носеше на гърба си раница, от която излизаше кабел, свързан с една поставена под тентата кутия.
Двигателят на вертолета спря и страничната врата се отвори. Прьв излезе охранителят на Сара Алърсби, който имаше вид на кечист. Беше широкоплещест, носеше тъмнозелени панталони и риза с цвят каки, а до хълбока му висеше картечен пистолет. Той застана с гръб към вратата, чакайки ла излезе шефът.
Златисторусата коса на Сара Алърсби бе вързана на опашка, която сияеше на гърба на ръчно изработената ѝ светлосиня риза. Млалата жена носеше бежови панталони, очевидно пипнати от добър шивач. Обувките ѝ приличаха на кубинки, но бяха от фина кафява кожа, излъскана до блясък. Дрехите ѝ изглеждаха чудесно, някак си авантюристични, но едва ли биха свършили добра работа при преход в джунглата.
Видеооператорът и помощникът му се заеха да увековечат пристигането на Сара Алърсби, сякаш тя беше генерал Макартьр, слизаш от десантен кораб на брега на остров Лейте. Мъжете, които я чакаха, се приближиха и и заговориха почтително, като ѝ се кланяха и сочеха извисяващите се над главите им пирамиди.
Групата отиде до голямото стълбище и изкатери първите няколко стълби. Видеооператорът каза нещо и Сара Алърсби спря. Размениха няколко думи. После всички се върнаха обратно при хеликоптера.
Началната сцена бе заснета отново. Сара Алърсби скочи чевръсто от хеликоптера, побъбри си с надзирателите на разкопките, след което с героична решителност се отправи към пирамидата. Видеооператорът спря действието, поговори със Сара Алърсби, като ѝ показа част от заснетото, посочвайки явно различни аспекти от него. Върнаха се при машината и представлението бе повторено отново.
След като първата сцена, в която тя символично влезе във владение на пирамидата, бе изпипана, бяха заснети още няколко сцени. Capa Алърсби седна на маса под тентата. Тя и колегите ѝ разгледаха някакъв документ, чиито краища бяха застопорени за плота с четири камъка, взети от близкия храм. Тя посочи различни точки на картата, или диаграмата, сякаш разясняваше план за атака на групичка лейтенанти.
Сам и Реми не чуха какво се говореше, а и да бяха чули едва ли щяха да разберат много, защото разговорите очевидно бяха на испански, но наблюдаваха, очаровани, как Сара Алърсби дава да се разбере, че тя е открила древния град на маите.
Снимките продължиха няколко часа. В почивките една жена, която Сам и Реми бяха взели за археолог, отваряше голямо черно куфарче и оправяше грима и косата на Сара Алърсби. По едно време двете влязоха в една палатка. Излязоха половин час по-късно. Сара си бе сменила тоалета, сега носеше дизайнерски дънки и копринена блуза. Видеооператорът засне как тя изкопава плитка дупка (всъщност дупката бе изкопана много преди идването ѝ) и я разделя на части с помощта на върви, прикрепени към колчета. Имаше и близки кадри на работата ѝ с четка - почисти инструментите от обсидиан, които предварително бяха сложени в дупката.
Междувременно Сам и Реми направиха няколко клипчета. Но докато насочваше телефона на Реми към нагласената разкопка, Сам видя във визьора, че главата на елин от гардовете, стоящи от другата страна иа площада, внезапно се извърна към него. Мъжът започна да сочи с пръст и изкрещя нещо на колегите си. Сам свали телефона.
- Опасявам се, че онзи човек видя отблясък от телефона - прошепна той.
Сам хвана Реми за ръката и заотстъпва назад към джунглата. Можеха лесно да се измъкнат от въпросните гардове, защото те бяха на стотици метри, но онези при пирамидата също вдигнаха тревога и мъжете, които бяха само на няколко крачки от Сам и Реми чуха сигнала и се спуснаха към тях.
- Хвърляй пистолета - каза Сам. Двамата мушнаха оръжията си в храсталаците и ги покриха с дебел слой шума.
- А сега какво? - попита Реми.
- Сега ще направим изненадваща визита на нашата приятелка Сара, вместо да влизаме в престрелка с трийсет охранители.
Сам и Реми излязоха от джунглата и се отправиха към мястото, което някога бе изпълнявало ролята на площад. Закрачиха към пирамидата, ухилени до уши, като сочеха различни обекти и коментираха оживено. Реми попита: