- Какво ще им кажем?
- Каквото ни дойде на ум. Ще бавим времето в очакване да дойде подкреплението. - Посочи дългото стълбище и каза:
Храмът е невероятен, нали?
- Може да ги помолим да ни принесат в жертва, вместо да ни застрелят, за да подобрим следващата реколта.
Тъкмо се приближаваха към плитката дупка, когато Сара Алърсби вдигна глава и ги видя. Захвърли четката, изправи се и опря длани на кръста си. Лицето и бе изкривено от гняв. В това време въоръжените мъже обградиха Сам и Реми.
Фарго просто стояха и чакаха Сара Алърсби да си проправи път през пръстена от охранители.
- Вие двамата! - възкликна тя. - Какво трябва да направя, за да ме оставите на мира?
Сам сви рамене.
- Би могла да върнеш сборника и ние да го предадем на мексиканското правителство, с твоите благопожелания, разбира се. Това вероятно ще свърши работа. - Извърна се към Реми. - Твоето мнение какво е? Доволна ли ще си, ако тя върне сборника?
- Ами... да. Само не разбирам, госпожице Алърсби, зашо смятате, че ви нарушаваме спокойствието? Как бихме могли да знаем, че ще сте тук днес?
Въоръжените мъже се споглеждаха мрачно. Те едва ли знаеха английски, но като че ли бяха забелязали, че казаното от Реми бе разгневило работодателя им.
Сам вметна:
- Тъй и тъй сме тук, би ли ни развела из обекта? Любопитни сме какво са открили хората ти досега? Тъй като ти си заета със снимките, предлагам да вървим зад филмовия екип.
Сара Алърсби бе толкова ядосана, че мускулите на челюстта ѝ се свиваха и отпускаха неконтролируемо. Загледа се за момент в земята, после вдигна глава и извика:
- Ръсел!
Иззад нея, откъм снимачния екип, долетя глас:
- Да, госпожице Алърсби?
Мъжът, който се появи, имаше яркочервено лице, външният слой на кожата му, от линията на косата до долната част на шията, бе отстранен. Лицето му изглеждаше толкова силно възпалено, че на човек му се свиваше сърцето от гледката. Беше се намазал обилно с вазелин. Носеше широкопола шапка, за да се предпазва от слънчевите лъчи.
Сара Алърсби каза:
- Тези посетители искат да разгледат обекта. Би ли ги развел?
- C удоволствие, госпожице Алърсби.
Мъжът се извърна и блъсна в гърба Сам, който се запрепъва напред. Друг мъж пристъпи до Реми и тя се долепи до съпруга си. Вторият мъж извика нещо на испански и десетина от гараовете се приближиха.
Мъжът с червеното лице носеше на колана си пистолет четтирийсет и пети калибър, от време на време докосваше дръжката с палеца на дяската си ръка, сякаш зa да се убеди, че оръжието е все още там.
Един от гардовете заговори на испански колегата на мъжа с червеното лице.
Той каза на червения си приятел:
- Хей, Ръс, човекът казва, че умират от скука. Ако ти не искаш да го направиш, те ще го направят.
- Благодаря, Руис. Кажи им да се връщат по местата си. Това си е наша работа.
- Защо смяташ така?
- Има неша, които държа да свърша сам. Ако ти не се чувстваш готов, отивай с другите.
- Не, с теб съм. - Руис отпрати гардовете, като преди това един от тях му подаде лопата с къса дръжка. Групата се върна при пирамидата, а Сам, Реми и двамата мъже, дьржащи ги в плен, тръгнаха към джунглата.
- Може би трябваше да ги оставиш да свършат работата - каза Сам. - По-лесно е да се измъкнеш от двама човека, отколкото от десет.
- Какви ги дрънкаш? - изръмжа Ръсел.
- Току-що Сара ти позволи да ни убиеш - каза Реми. - Ако го направиш, попадаш в ръчичките на всички, които знаят за това, включително на мъжете, които преди малко си тръгнаха.
- Не - отвърна Ръсел. - Понадим им в ръчичките само ако ме видят.
- О, я стига - каза Сам. - Ти ни отвеждаш в гората, те чуват изстрели, и после само ти се връщаш, Нe бих нарекъл това перфектно престъпление.
- Продължавай да вървиш - настоя Руис.
Реми добави:
- Ние сме прекалено добре подготвени, така че не можеш просто да ни пречукаш и никой да не зададе въпроси. Посолството на Съединените щати знае на кои джипиес координата ще сме днес.
- Не се тревожи за нас - каза Ръсел. - Ще се оправим някак.
- Между другото какво му има на лицето ти?
- Вие сте виновни за това.
- Наистина? - каза Сам. - Как така ние?
- Вашата малка бомба в Испания. Синьото мастило не падна, така че се наложи химическа обработка.
- Боли ли? - попита Реми.
- Разбира се, че боли. Но вече се чувствам по-добре. Болката по-лесно се понася, когато други хора страдат заедно с теб.
Той ги поведе през джунглата. Поеха по пътека, която прекоси няколко канавки, които по време на дъждовния сезон вероятно са били пълноводни потоци. Когато се отдалечиха на повече от миля от археологическия обект, пред очите им изникна суха долчинка. Ръсел каза на Руис: