- Дай му лопатата!
Руис метна малката зеленикава лопата в краката на Сам.
- Копай! - заповяда Ръсел.
Сам погледна Ръсел и Руис, но не и Реми. Искаше да ги накара да забравят за нея. Сам и Реми от доста време знаеха, че на местата, които посещават, могат да станат обект на престъпление. Бяха обсъдили и тренирали различни тактики за напечени ситуации, като много от тях включваха това, противникът да бъде накаран да подцени Реми.
Тя бе слаба, красива жена. Но беше и умна. Сега чакаше подходящ момент за да приложи това, което бе научила по време на атлетическите състезания - как да противопоставя рефлексите, баланса, скоростта и гъвкавостта си на противник, който не е наясно с нейните предимства и който си въобразява, че държи всичко под контрол.
Сам започна да копае. Той бе десняк и забиваше лопатата с десния си крак, а пръстта хвърляше наляво, близо до кандидат убийците. Не гледаше директно към тях или към Реми, но бе забелязал, че тя вече си е избрала подходящ камък. Камъкът беше в краката ѝ и тя вече го бе разместила, докато седеше и се правеше на съкрушена.
На Сам му се стори, че чува шум от хеликоптер. „Не - помисли си - този път не е само един.” Звукът бе по-дълбок и гърлен, не приличаше на този, който издаваха хеликоптерите на Сара Алърсби.
Руис погледна нагоре, но короните на дърветата затуляха небето. Каза:
- Този шум може да заглуши изстрелите.
Сам и Реми веднага осъзнаха, че е прав. Ръсел ги стрелна с очи, докато обмисляше предложението на Руис.
Сам замахна с лопатата по същия начин, както предните петдесет пъти, само че по-бързо и по- на високо. Към възпаленото лице на Ръсел полетяха няколко килограма песъчлива пръст. После Сам изскочи от плитката дупка и замахна с лопатата към краката на Руис.
Ръсел вдигна ръце, за да се предпази от летящата към него пръст - нямаше как да посегне към пистолета си, който бе в кобура на колана. Реми метна камъка по него и скочи на крака.
Камъкът уцели Ръсел в слепоочието и го извали от равновесие. Реми се хвърли напред и, докато Ръсел се свличаше, измъкна пистолета от кобура му.
Междувременно Сам заби острието на лопатата си в десния крак на Руис. Руис се опита да отскочи, но загуби равновесие и падна на земята. Руис се опита да извади пистолета си, който бе затъкнат под колана, но Сам перна ръката му с лопатата, опря коляно в гърдите му, измъкна пистолета и, отстъпвайки назад, се прицели.
Перките на вертолетите бумтяха все по-оглушително, а Сам и Реми стояха над ранените си противници.
- Обезвредихме ги, но какво ще ги правим? - попита Реми.
- Дръж това! - Сам ѝ подаде пистолета си и тя вече бе с по едни пистолет във всяка ръка. Сам коленичи, събу двамата мъже, измъкна дългите кожени връзки на ботушите им и върза ръцете и краката им. Изправи се.
- Нищо повече не можем да направим за момента. Трябва да се върнем в града на маите. Ще сме от помощ на претърсващите, защото само ние сме виждали сборника.
Сам закрачи по пътеката, носейки двата чифта ботуши. Реми хвърли едно око на обезоръжените мъже, после изприпка след съпруга си.
22.
Изоставения гpaд
Сам и Реми се приближиха до гористия край на площада и спряха за момент за бърза прегръдка. Реми каза:
- Напомняй ми никога да не се избелвам с химикали.
- Съмнявам се, че ще забравиш, но според мен това неговото беше много лош вариант - отвърна Сам.
- Да. Учудвам се на какво са способни да се подложат някои мъже за малко повече красота.
Сам се изкиска. Два големи военни хеликоптера „Чинук” СН 47 бяха кацнали в двата края на откритото пространство. Войници в бойни униформи бяха заели позиции в различни части на руините, като една групичка охраняваше тентата, където Сара Алърсби и хората ѝ разговаряха с командир Руеда
Сара Алърсби се втрещи, когато видя, че Сам и Реми пристигаг. Беше разчорлена, потна и мръсна.
- Здрасти, Сара - каза Реми.
- Как смеете да идвате пак тук? - Сара Алърсби се извърна към Руеда. - Преди малко изпратих неколцина човека да изведат тези натрапници от това уязвимо място.
Сам обясни:
- Иска да каже, че даде разрешение на двама от бандитите си да ни убият в джунглата.
- Това е абсурдно! Аз? Пълна смехория! - За по-достоверно Сара дори се насили да се засмее.
Командир Руеда каза:
- Моля, спестете тези разговори за после, когато отидем в щаба. - Той се обърна към един лейтенант: - Ти и твоите хора претърсете всичко - палатките, хеликоптерите, торбите, сандъците.