- Нямате право - запротестира Сара Алърсби.
- Ще имате шанс да оспорите методите ни в съда.
- Ще запомня думите ви - отвърна студено тя.
Сам каза:
- Командире, оставихме двамата мъже, които се опитаха да ни убият, завързани в джунглата. Трябва някой да ги доведе.
- Разбира се. - Руеда отново се извърна към лейтенанта. - Трима човека да отидат с Фарго и да задържат заподозрените.
Реми понечи да тръгне към джунглата, но Сам я задържа.
- Ти си заслужи почивка. - Загледа се в мъжете, които претърсваха лагера на Сара Алърсби.
Реми кимна и Сам я целуна по бузата.
- Хубава работа свърши там. Ще се видим след малко.
Сам прекоси площада в компанията на трима войници. Направи му впечатление, че хората на Руеда са строили гардовете на едно сенчесто място близо до пирамидата. Пушките на задържаните бяха струпани на купчина на трийсетина метра встрани.
Cам поведе войниците по пътеката. Леко се изненада колко далеч ги бяха отвели Ръсел и Руис. При първата „екскурзия” той се бе старал да върви възможно най-бавно, защото чакаше да дойде федералната полиция. На връщане двамата с Реми бяха преодолели разстоянието бегом. Този път преходът от една миля му се стори цяла вечност. Най-накрая стигнаха до малката долчинка.
Ръсел и Руис ги нямаше. Войниците се вторачиха в Сам, който посочи с пръст.
- Ето тук ги оставихме, завързани. Явно не съм се справил добре с връзването.
Сержантът попита:
- Сигурен ли си, че това е мястото?
- Ето гроба, който те ме накараха да изкопая.
Един от войниците приклекна.
- Открих нещо - каза той. - Единият се е изтърколил до другия. - Вдигна една кожена връв от земята и я огледа внимателно. - Прегризал е връвта, с която е бил вързан приятеля му.
- Трябваше да се сетя за това и да ги завържа за дървета - промърмори Сам. - Дали да не се опитаме да ги проследим?
Войникът, който имаше следотърсачески умения, огледа наоколо, опипвайки от време на време шумата. Вторачи се в джунглата, върна се, отиде на друго място, после пак се върна.
- Не открих никакви следи. Не знам накъде са тръгнали.
- Те са по чорапи - обясни Сам. - Взехме им ботушите, така че следи от ботуши няма да има.
Сержантът сви рамене.
- Няма да стигнат далеч така. Или ще се върнат в лагера, или ще умрат в джунглата.
Сам заби поглед в земята, не искаше да се отказва. Тримата войници тръгнаха по пътеката и Сам понечи да ги последва. Спря, мина през храстите около полянката, но не откри нищо. Накрая въздъхна тежко и тръгна след войниците.
Когато Сам и придружителите му се върнаха на площада, вратите на военните хеликоптери бяха отворени. Войници товареха двете цивилни машини с видеотехника, палатки и провизии. Снимачният екип, асистентите на Сара Алърсби и надзирателите на разкопките се качиха.
Окованата в белезници Сара Алърсби бе съпроводена от командир Руеда до един от двата големи военни хеликоптера.
Реми се изправи на крака и изтича да посрещне Сам.
- Къде са те?
- Единият се е изтърколил до другия и е прегризал връзките. Измъкнаха се.
- Обзалагам се, че е бил Руис. Той има хубави зъби. - Сержантът каза, че без обувки са обречени. От друга страна много хора в тези части на света нямат обувки. Какво става тук?
- Руеда каза, че Сара Алърсби е имала копия от четирите страници на сборника, съставящи картата. Били са в куфарчето ѝ и градът е бил маркиран. Намерени са въздушни фотографии на четирите обекта, които ние открихме, както и такива на други обекти. От сборника няма и следа, но тя очевидно е била в досег с него.
- И в крайна сметка я арестуваха?
Реми кимна.
- Ще и бъдат повдигнати обвинения за притежание на откраднато имущество и разрушаване на археологически обект. Мисля, че Руеда планира някаква публична изява, чиято цел е да стресне иманярите и археолозите – ментета.
- Ако ще пътуваме до цивилизацията, по-добре да си вземем раниците - вметна Сам.
- Свърших тази работа, докато те нямаше - прошепна тя. - Също така взех пистолетите, които оставихме в гората. Разглобих ги и сложих частите в раниците. Всичко вече е на борда.
- Добре разсъждаваш. Благодаря. - Сам се огледа, докато войниците се качваха на хеликоптерите. Шестима от тях си бяха направили лагер край пирамидата, очевидно задачата им бе да охраняват обекта. - Хайде да си намерим места, за да не останем на сухо.
Реми се качи, Сам я последва. Край стените имаше седалки от найлонова мрежа. Настаниха се и си сложиха коланите. Минута по-късно двигателят зарева и големият хеликоптер се издигна към небето.