- Това е абсурдно! - възкликна Сам. - Полицията не съумя ли да представи доказателства? - Чу се ропот. Неколцина се извърнаха към него и му хвърлиха остри погледи.
Съдията заудря с чукчето си и изгледа строго Сам. Ейми Коста прошепна:
- Той се чуди дали да не опразни съдебната зала. Моля те, кротувай, иначе ще изхвърли всички ни и ще се наложи да чакаме седмици за преписите.
Съдията остави настрана листа, който четеше, и взе друг. Отново зачете на испански.
- Нищо не разбрах - измърмори Сам. - Какво казва?
- Госпожица Алърсби твърди, че е единственият и неоспорим откривател на изоставения град. Моли да получи земята под аренда за срок от деветдесет и девет години срещу сума, която да се използва за защита на дивата природа в района на Алта Верапас.
- Невероятно!
Ейми Коста прошепна:
- Той описва уговореното споразумение. Но това не означава, че ще го приеме. Колкото и да протестираш, нищо няма да се промени.
Сам седеше неподвижно и мълчеше.
Ейми прошепна:
- А сега за командир Руеда. Тя настоява той да бъде преместен на друга работа, за да не може да прилага репресивни мерки спрямо нея.
Сзм трепна и се вторачи във върховете на обувките си, но си замълча.
Ейми се заслуша в говорещия на висок глас съдия. Преведе:
- Одобрявам клаузите в споразумението и обявявам това дело за приключено. - Той удари с чукчето си.
Ейми Коста се изправи и измърмори:
- Хайде!
Сам каза:
- Какво? Свърши ли? Няма да можем да свидетелстваме и да предоставим доказателства? - Той се изправи.
Половината от присъстващите в залата се вторачиха в него. Сара Алърсби също го погледна. Едва доловима усмивка на задоволство трепна на устните ѝ, после тя отново се загледа напред.
- He - отвърна Ейми Коста. - Всичко бе уговорено предварително. Такава е практиката.
- Този път става въпрос за измама. Богаташката не просто спечели, та те дори не ѝ повдигнаха обвинения!
На Сам не му бе нужен превод, когато съдията посочи с чукчето си и заповяда:
- Изведете този човек от залата!
Той стана и излезе на пътеката между скамейките.
- Не си правете труда. Аз сам ще си изляза.
Бе твърде късно, заповедта вече бе издадена. Двама едри полицаи го сграбчиха. Единият изви ръката му зад гърба, а другият приклещи врата му в здрава хватка. Избутаха го надолу по пътеката, отвориха двойната врата на залата с главата му и го поведоха по коридора. После със свободните си ръце отвориха входната врата и го изтласкаха към стълбите.
Когато се озова извън импозантната зала, сред шума от трафика и бърборенето на хората, Сам изпита облекчение. Вече се бе настроил, че ще прекара нощта в гватемалски затвор. Зачака. Реми и Ейми се появиха секунда по-късно.
Докато слизаха по стълбите, Реми каза:
- Знам, че ти е приятел. Съжалявам, че му докарахме неприятности. Доказателствата срещу Сара Алърсби наистина бяха убедителни. Не можеш да заснемеш нещо, което не е при теб.
- Не се тревожи - отвърна Ейми. - Командир Руеда знаеше какво прави. He го мисли, голямо момче е. Той също има съюзници и след седмица, когато нещата поутихнат, ще се върне на работа. Ето така от корумпирано блато се става модерна нация. На страната е нужна подкрепата на хора като командир Руеда и вас двамата. - Изгледа остро Сам и Реми. - Не изпускайте Сара! - Тя се обърна и закрачи към американското посолство, оставяйки Сам и Реми да стърчат пред съдебната зала.
- Хайде, да тръгваме - настоя Реми. - Не искам да съм тук, когато Сара Алърсби излезе. Или желаеш да видиш злорадата ѝ усмивка?
Реми и Сам се отправиха към хотела.
- Какво ще правим сега? - попита тя.
Сам сви рамене.
- Не можем да я оставим да си развява байрака, нали?
- Не можем, но какво ще правим?
- Ще използваме копието на Лас Касас, за да разберем какъв ще е следващият ѝ ход. Ще я изпреварим. - Той се усмихна. - После пак, и пак, и пак.
24.
Алта Верапас, Гватемала
Сам и Реми седяха на пасажерската седалка на хеликоптера „Бел 206 В3” с включени слушалки, за да не чуват шума, а Тим Кармайкъл - президентът и главен пилoт на превозваческата фирма „Корморан I” – плъзггаще мащината над безкрайната шир от гъсти гори. Кармайкъл заговори по радиото с австралийски акцент:
- След няколко минути ше сме на следващите координати от списъка ви.
- Чудесно - каза Сам- - Прекарваме един ден на всяко място. В края на деня се качваме на хеликоптера и се махаме от джунглата за през ношта. На следвашия ден отлитаме до ново място.