- Перфектна работа за превозвач - каза Кармайкъл. - Кацаме, дремваме, излитаме.
- Всички места са доста отдалечени - обясни Рими. - И се намират в гористи високопланински райони.
Кармайкъл се усмихна.
- Няма проблеми. В този бизнес сме от шейсетте години на миналия век и не сме загубили никого тази седмица.
- Мен това ме устройва - каза Сам. - Ето въздушната снимка. - Той подаде на Кармайкъл уголемена фотография с отбелязани отдолу координати.
Кармайкъл я погледна, вкара координатите в джипиеса си и я върна.
- След по-малко от пет минути сме там.
Загледаха се през прозорците. В далечината имаше синкави планини, небето бе лазурно, а облаците - безобидно бели и пухкави. По-рано бяха забелязали няколко пътя и малки градчета, но от доста време нямаше и следа от човешка дейност. Кармайкъл погледна джипиеса.
- Ето там. - Реми посочи един сивкав камък, който се извисяваше над върховете на дърветата. - Точно там е.
Кармайкъл наклони машината и започна да обикаля около мястото.
- Наистина има нещо с цвят на варовик - каза той. - Стърчи над дърветата.
- Това е обектът - обяви Сам. - Да потърсим място, удобно за кацане.
Кармайкъл направи широк кръг, отдалечавайки се от руините. Няколко минути по-късно каза:
- Не виждам поляни.
- Да, няма - отвърна Реми. - Само гори навсякъде.
Кармайкъл се отдалечи доста преди да успее да намери подходящо за кацане място - участък от джунглата, унищожен от пожар. Кармайкъл каза:
- Най-накрая. Това ще свърши работа.
- Там като че ли е имало пожар - каза Сам. - Всичко е овъглено.
- Да - потвърди Кармайкъл. - При последния порой явно е паднала мълния. Руините са далеч, опасявам се, че ще се наложи доста да походите.
- Хрумна ми идея - каза Реми. - Онова спасително оборудване работи ли? - Тя посочи страннчната врата и монтираната до нея електрическа лебедка.
- Със сигурност - каза Кармайкъл.
- Можеш ли да направляваш лебедката, докато си зад шурвала?
- Тук има още елин комплект уреди за управление. Мога да ви закача и да ви спусна долу, ако наистина това искате. Но ви предупреждавам, страшничко е.
Реми отвърна:
- Знам, но нямаме нищо против.
Кармайкъл зачака реакцията на Сам. Сам каза:
- Ние сами ще се закачим. Ще успееш ли да ни спуснеш върху горната част на онази сива скала? Всъщност това вероятно е покрив на сграда.
- Днес вятърът не е силен. Бих опитал.
- Реми, нека аз да съм пръв - каза Сам.
- Не. Помогни ми да се овържа.
Сам и Реми откопчаха коланите си и отидоха в задната част на вертолета. Сам приготви Реми за спускането.
- Добре, Тим. Да видим къде ще я спуснем.
Вертолетът се сниши и увисна над сивата скала, стърчаща над върховете на дърветата.
- Готови ли сте? - попита Кармайкъл.
Сам отвори страничната врата. Реми седна на ръба и провеси крака във въздуха. Махна с ръка на Сам и се плъзна навън. Вързаната ѝ на опашка коса се мяташе диво, блъскана от вихрите, които създаваха перките.
- Сега! - каза Сам. Лебедката заработи и Реми започна да се спуска надолу под погледа на Сам. - По-ниско, по-ниско, по-ниско. Дръж така, Тим. - Реми стигна до каменната повърхност, след което откачи спасителните въжета. - Добре, тя се откачи. Сега вдигай.
Когато празните ремъци се появиха, Сам се овърза и взе двете раници. Седна на пода и каза:
- Добре, Тим, ела да ни вземеш към пет.
- Така да бъде.
Сам се спусна надолу. С приближаването върхът на пирамидата постепенно се уголеми. Горе имаше малък храм и той трябваше да се оттласне с крака от него, зa да не се удари, после стигна равното и въжето се отпусна. Освободи се от ремъците и махна на Тим.
Тим издигна хеликоптера и, навивайки лебедката, се отправи на запад към овъглената поляна. Сам и Реми започнаха да ровят в раниците си. Реми каза:
- Доста тихо стана изведнъж, а?
Той я взе в прегръдките си и я целуна.
- Хубаво е, че сме сами.
- Така е, но ако не побързаме да заснемем това място, ще се наложи утре пак да идваме.
- Да действаме тогава. - Отвориха раниците си, извадеха пистолетите и ги мушнаха под коланите си. Приготвиха дигиталните си фотоапарати.
Работеха методично, правейки снимки от всяка страна на пирамидата, така че от четири посоки да хванат околния градски комплекс, който приличаше на съвкупност от стръмни хълмове, покрити с дървета. Влязоха в храма отгоре, който бе с размерите на къща, и заснеха пода, стените и тавана. Храмът се състоеше от две помещения, чиито фрески бяха в доста добро състояние. Виждаше се процесия от хора, които носеха купи и чинии към една зловеща на вид фигура, вероятно бог.