Бавно се спуснаха към основата на пирамидата, като заснеха стълбите и близките сгради. Често се хващаха един-друг в кадър, за да се види мащабът, а и за да имат доказателства, че са били тук.
Когато стигнаха долу, се отдалечиха на четвърт миля от пирамидата н направиха снимки на околността от всички посоки. Късно следобяд се върнаха при пирамидата и поспряха край източиата ѝ страна. Сам извади от раницата си едно трийсетсантиметрово парче PVC тръба, затапено и запечатано в двата края. Вътре имаше навити на руло обяви на английски и испански. В тях пишеше, че Сам и Реми Фарго са били на тези джипиес координати и са изследвали и картографирали град на маите. Имаше също така и телефонни номера, имейл адреси и улични адреси за връзка с Дружеството за американска археология, Световния археологически конгрес и Дружеството за историческа археология - всички тези организация, както и гватемалското правителство, бяха уведомени за откритието. Сам изкопа дупка и зарови тръбата пред източните стълби, после маркира мястото с червено пластмасово флагче, като тези, с които газовите компании маркират тръбите.
- Стига толкова - каза Реми. - Заприличахме на онези старовремски изследователи, които са забивали флагчета в чужд имот и са заявявали, че е техен.
- Трябва да свикнем с идеята, че само регистрираме откритията, за да могат правилните хора да направят проучвания и да разберат повече - каза той. - На мен това ми стига.
- Това ни е петият град. Четири големи града за десет дена.
- Ние сме най-великите туристи в света.
Реми погледна часовника си.
- Минава четири. Хайде да се качим в нашето гнезденце и да се свържем със Селма, за да ѝ изпратим снимките.
Закатериха се по величествената постройка, която бе обрасла с не по-малко величествени дървета. На върха Реми включи сателитния си телефон, свърза го с камерата си и изпрати папките със снимки на компютъра на Селма в Сан Диего. Още при първия обект се бяха разбрали Селма до архивира всички данни, а после да ги препраща към Дейвид Кейн в университета. Той от своя страна уведомяваше международните организации, че е открит неизвестен досега град на маите, като са направени снимки и груби карти.
Реми изпрати своите снимки, след което се зае да изпрати и тези на Сам. Погледна отново часовника си и каза:
- Почти пет е. Тим нали каза, че ще дойде в пет?
- Да. - Сам извади телефона си и се обади на Тим Кармайкъл. Цяла минута слуша сигнала „свободно”, после затвори. - Не отговаря.
- Вероятно лети и не може да чуе звъненето, защото е със слушалки.
Изчакаха десетина минути, но не чуха шум от хеликоптер.
- Нищо - каза Реми.
Сам пробва отново, но Тим не вдигна. Обади се в офиса на фирмата „Корморан I” в Белиз, като включи на спикърфон, за да може и Реми да чува.
- „Корморан”, Арт Боуен.
- Господин Боуен, не сме се срещали с вас. Обажда се Сам Фарго. Тим Кармайкъл ни закара на едно място във високопланинската част на Гватемала. Трябваше да дойде да ни вземе в пет, но не дойде. Не вдига телефона си. Ще можете ли да се свържете с него по радиото и да проверите дали е добре?
- Ще опитам - каза Боуен. - Изчакайте.
Боуен отиде някъде. Времето си минаваше, а Сам и Реми чуваха само приглушени гласове. Боуен или говореше с някого в офиса или се бе свързал с колегата си по радиото. Няколко минути по-късно той се включи и каза:
- Не отговаря и по радиото. Ще изпратим друг хеликоптер. за да проверим какво е станало. Бихте ли ми дали точното си местоположение?
- Изчакайте. - Сам подаде телефона на Реми, която вече вадеше бележките от ранината си. Тя продиктува координатите на Боуен, после ги повтори. Даде му номера на телефона си, както и този на телефона на Сам.
- Тим трябваше да ни чака на пет мили на запад от сегашното ни местоположение, на една поляна, образувала се в резултат на пожар.
- Дали ще можем да ви видим от въздуха?
- Стоим на върха на една пирамида на маите. Тим ни спусна с лебедката, и трябваше да ни вземе по същия начин.
- Лично ще дойда да ви взема. Но в момента тук няма хеликоптер, разполагащ с подобна техника. Има ли наблизо място, удобно за кацане?
- Ще трябва да отидем пеш до поляната, където кацна Тим. Всичко наоколо е покрито с гори.
- Щом това е единствената възможност, добре. Но бъдете внимателни. Не си мислете, че всеки, койго срещнете там, е свестен. В тези пущинаци гъмжи от престъпници, а армията и полицията не могат да направят нищо по въпроса. Взимам двама човека с мен, ще бъдем въоръжени.