Сам продължи да обикаля, правейки всичко възможно ла остане незабелязан. Когато се озова точно зад Кармайкъл, бавно запълзя през гъстата джунглова растителност. Криейки се зад дърветата и тялото на Кармайкъл, Сам извади ножа си, пресегна се и преряза въжетата, с които бяха овьрзани ръцете и краката му. Измъкна резервния си пистолет и, след като свали предпазителя му, го подаде на пилота. После изпълзя още по-напред и преряза въжето, водещо към примката. Втъкна края на въжето в частта, която бе омотана около дървото, за да не си личи, че има срязване.
Сам се запромушва назад през гъсталаците. Отне му време да избере местата, от които той, Реми и Тим можеха да подложат на кръстосан огън бандитите. Or време на време някой oт мъжете се обръщаше, за да се увери, че пленникът не прави опити да се измъкне. Но Тим си стоеше изправен, с ръце зад гърба и примка на шията.
Когато прецени, че той, Реми и Кармайкъл са разположени в кръг, на равни разстояния един от друг, Сам вдигна пистолета си и пристъпи напред, като се прикри зад дънера на едно дърво, показвайки само дясното си око и пистолета.
- Хей, вие! - извика на испански. - Оставете оръжията на земята и отстъпете назад!
Стреснати, мъжете извърнаха глави към Сам. Един от тях понечи да вдигне пушката си, но Сам го застреля. Мъжът се катурна назад.
Кармайкъл изкрещя:
- Хвърлете оръжията!
Неколцина забелязаха, че той някак си се е освободил и е насочил пистолет към тях. Те не докоснаха оръжията си. Един обаче прецени, че тази ситуация е неприемлива и се извърна с пушка в ръце, канейки се да гръмне Кармайкъл, но Кармайкъл вече се бе скрил в храстите. Мъжът се прицели, но бе прострелян от Реми в ръката и изтърва пушката.
Другите мъже проявиха разум и положиха дланите си на вратовете. Сам се показа, знаейки, че Реми и Кармайкъл го прикриват. Държейки бандитите на мушка, той взе пушките им и ги струпа на купчина в единия край на полянката.
След като Сам обезоръжи противника, Тим Кармайкъл изникна иззад дърветата, стиснал в ръка резервния пистолет на спасителя си.
Сам попита:
- Ранен ли си?
- Съвсем леко. Все пак никой от тези клоуни не ме застреля.
- Знаеш ли кои са?
- Бърбореха като разпрани, но така и не казаха нищо важно. Предполагам, че просто са видели хеликоптера и са решили да отмъкнат нещо.
- С хеликоптера наред ли е всичко?
- Нищо му няма. Реших да подремна под едно дърво, събудиха ме с удар по главата.
В този момент чуха шум от приближаваш се хеликоптер. Бумтенето се засили, листата на дърветата затанцуваха и машината висна над полянката. През върховете на дърветата Сам и Реми забелязаха, че до страничната врата стои мъж с пушка М16 в ръце.
- Добре ще е да му се покажеш, Тим - каза Сам.
Кармайкъл се приближи до своя хеликоптера и размаха ръце, а Сам и Реми продължиха да държат под око бандитите. Радиото на хеликоптера на Тим изпищя.
- Виждаме те. Тим. Добре ли си? - Гласът на Арт Боуен.
Тим дрънна микрофона към устата си.
- Да. Семейство Фарго са тук с мен. Държим в плен петима човека, двама от тях са ранени.
- Стойте там. Идваме.
Хеликоптерът се приземи и от него изскочиха трима мъже, въоръжени с пушки М 16. Пилотът - мъж на средна възраст с едро телосложение също слезе, но не толкова чевръсто. И той бе въоръжен. Когато Арт Боуен и хората му качиха петимата бандити на хеликоптерите, Реми каза:
- Предполагам, че Тим би желал да си вземе няколко дена отпуск.
Кармайкъл се настани на пилотската седалка и намести на носа си току-що спасените си слънчеви очила.
- Да ти кажа право няма да е зле. Докато слушах какво си говорят онези петимата, разбрах, че единствената причина да ме оставят жив е че никой от тях не може да пилотира хеликоптер.
25.
Изгорелия участък в Алта Верапас,
три седмици по-късно
Сара Алърсби се отдалечи от хеликоптерите и навлезе в гъстата гватемалска гора. Храстите бяха превзели тази пътека преди хиляда години, така че нямаше да ѝ е лесно да демонстрира на гостите, че това е пътека на маите, макар да бе сигурна, че е права по този въпрос. Проправяше си път с мачете, като гледаше в краката си, търсейки доказателство.
Погледна назад през рамо. Следваха я петнайсет журналисти, всички те носещи сложна видеотехника, записвачки и сателитни телефони. Те бъбреха помежду си Бог знае за какво. Не обръщаха внимание на специалното място, на което тя ги бе завела. Сapa сведе глава, спря и се провикна: