- Какво има, Мишел?
- Те казват, че си измамница. Казват, че това място вече е регистрирано във всички археологически организации - че не ти си го намерила. Някой друг го е намерил.
На Сара хич не ѝ стана приятно, че докато Мишел дрънка тези неща, червената лампичка на видеокамерата свети. Монтира на лицето си весела усмивка.
- Това са глупости, не бих направила подобно нещо.
- Погледнете това! - възкликна Емил Бош, немският журналист. Той вдигна айпада си, на чийто екран имаше пирамида. - Тази снимка е на сайта на Дружеството за американска археология. Цялото това място вече е било заснето и картографирано.
Джим Харгроув, американец от „Нешънъл Джеографик”, попита:
- Как е станало това? Не сте ли се консултирали с някоя от археологическите организации?
- Как да не съм! - Всъщност напоследък Сара не бе го правила. Защото бе твърде заета.
- Очевидно не достатъчно често. Тези руини са в списъка със съществуващи находки.
- Изобшо не разбирам за какво говорите - изсъска Сара Алърсби. - Това да не е някаква шега? Поканих тук неколцина репортери с идеята те да видят неща, каквито рядко се виждат. Да не би да ме обвинявате, че съм нагласила всичко. - Тя размаха ръка към древните сгради наоколо. - Да не искате да кажете, че аз съм ги построила с цел да ви измамя? Тези сгради са същински шедьоври, тук не е стъпвал човешки крак от хиляда години.
- Не е стъпвал човешки крак от три седмици - обяви Джъстин Фрейкър. - Градът е вписан и в британския каталог на откритията. - Посочи снимката, изведена на екрана на сателитния му телефон. - Има пълно описание. Координатите са идентични. За маркирането те са използвали обозначена с червен флаг капсула, която е забита в земята пред стълбището.
- Кои пък са тези хора, които са били тук прели три седмици? - попита Сара Алърсби.
- Имената им са ... Самуел и Реми...
- Фарго! - прекъсна го с възклицание тя. - Те са преселници, хора които нямат никаква квалификация, нито пък академични стремежи. Те са търсачи на съкровища. Измамници!
- Находката е регистрирана като съвместен проект с Калифорнийския университет - каза Ван Мъкърджий, кореспондентът на „Ню Йорк Таймс”. Струва ми се, че Калифорнийския университет има академична квалификация и академични стремежи.
- Няма какво повече да кажа за тези хора - изсумтя тя. - Тръгвам до половин час. Съветвам ви възможно най-скоро да се отправите към площадката за кацане. Пилотите няма да летят след залез слънце. - Тя се обърна и закрачи по пътеката.
Сара вървеше, вдигнала наперено русата си глава: не каза нищо повече. Избраните журналисти заприпкаха след нея. А фотографите вече бяха изтичали напред с надеждата да хванат някоя и друга злобна гримаса или дори сълза. Подобни снимки продаваха много вестници.
Гватемала Сити
Следобяд на следващия ден Сара Алърсби беше в спалнята си. Седеше пред компютъра и гледаше видеоклип по „Ютюб”. Прекрасната Сара Алърсби си проправи път през гъстата растителност и излезе триумфално на големия градски площад. И тогава изведнъж нещата се промениха. Новннарите вече се готвеха да я наобиколят, казвайки на няколко езика, че тя е измамница. Нямаше значение дали зрителят разбира добре въпросните езици, зашото крясъците на репортерите предаваха пределно ясно опростената версия: „Обектът е открит от другиго. Този град вече е известен на археолозите. Всичко е регистрирано в международните организации. Ти се опита да ни измамиш.”
Koгатo обвиненията заваляха с още по-голяма сила и честота, Сара тихомълком се измъкна от тълпата гневни репортери. Репортерите се затичаха след нея, а после я изпревариха, като непрестанно щракаха с фотоапаратите си и я обвиняваха в какви ли не прегрешения. Мъчението нямаше край. Докато гледаше клипа, на Сара ѝ идеше да се разплаче за нещастната, изтормозена женица на екрана. Видеото свърши и тогава тя видя заглавието; „Британска наследница хваната в измама”. Гледания: 330 129. Картината бе замръзнала, Сара също. Междувременно броят гледания достигна 339 727. Тя натисна хиксчето в горния десен ъгъл на прозореци, за да се отърве от ужаса, после стана и се отдалечи от компютъра.
Вдигна телефона си и набра номера на човек, когото бе търсила само няколко пъти. Този път тя беше нервна.
- Ало? - Млада жена, вероятно някоя от компаньонките на Диего Сан Мартин, които той сменяше като носни кърпички на партитата и благотворителните балове.