Сара каза:
- Това е господин Ръсел, а това е господин Сан Мартин. Диего, господин Ръсел многократно е помагал на мен и на членовете на семейството ми и дискретността му е абсолютна. Нямаше да го поканя тук днес, ако не бях готова да поверя живота си в ръцете му.
Диего Сан Мартин извади бутилката вино от кофата с лед и се вторачи в Ръсел. Сара съшо се вторачи в Ръсел, досещаше се какво си мисли Сан Мартин. Струваше ѝ се, че лицето му продължава да синее леко.
Ръсел вдигна чашата си и я доближи до Сан Мартин. Двамата се погледнаха в очите, лицата им не издаваха никакви емоции. Ръцете им не трепваха.
- Благодаря - каза Ръсел, когато Сан Мартин му наля вино.
- Е, господа - подхвана Сара, - Предлагам докато си пийваме да ви запозная с проблема си, а после ще звънна да сервират храната.
- Чудесна идея - каза Сан Мартин. - Никакво мотаене.
- Преди няколко седмици двама американци - Сам и Реми Фарго - започнаха да ме шпионират. Нахлуха без предупреждение в „Естанция Гереро”. Това са същите хора, които охранителите ти са засекли край свещения сенот и край руините на церемониалния център. Смятам, че те са убили или ранили десетки твои служители.
- Да - потвърди Сан Мартин. - Тяхната визита ме удари в джоба.
- Освен това видяха насажденията с марихуана и кока. Дойдоха тук, в тази къща, за да се оплачат, че в земите ми се отглеждат наркотици.
- Интересно
- Направиха всичко възможно да бъда арестувана и обвинена, че съм откраднала от тях сборник на маите и че съм се опитала да ги убия чрез господин Ръсел. Обвиненията бяха отхвърлени, но чак след като изтърпях унижението да бъда изправена пред съд.
Сан Мартин отпи глътка.
- Сигурно е било много неприятно.
- Да. Тe са потенциална заплаха за мен, така че не ми се щe да ги останя да продължат в съшия дух. Но зa теб те са още по-голяма заплаха. Вече са видели какво става в „Естанция”. Знам, че смяташ, че всеки сам трябва да си решава проблемите, вместо да се обръща към теб, но по мое мнение тези особи са общ проблем.
Той се засмя.
- Много добре си ме опознала. Имаш усет. Може би си перфектната жена.
Тя съшо се засмя.
- Разбира се, че съм. Всъщност просто съм жена, това е. - Тя допълни чашите с вино.
- Добре. Кажи ми как мога да ти стана оше по-добър приятел. А после щe хапнем. Обещавам да ти дам отговор, когато приключим с обяда.
- Ръсел? Би ли ми помогнал да обясня?
Ръсел оцени високо нейната хитрост. Знаеше, че Сан Мартин би предпочел да гледа на нея като на нежно същество, на което не му е работа да се занимава с гадостни. Знаеше също така и че Сан Мартин не се интересува oт неговата особа, така че трябва да е конкретен и точен.
- Госпожица Алърсби притежава списък с индиански обекти, които планираше да посети. На един от тези обекти пратихме петима мъже, чиято цел бе да подготвят площадка за кацане на хеликоптери, така че госпожица Алърсби да може да доведе журналисти, които да се запознаят с руините. Мъжете бяха добре въоръжени. Въпреки това изчезнаха преди пристигането на госпожица Алърсби. А сега вече знаем, че Фарго са посетили мястото преди нея.
- Благодаря ти - каза Сан Мартин и се обърна към Сара: - Нека сега да отдадем дължимото на прекрасната масата, която си приготвила, и да похапнем.
Сара разклати сребърното звънче и обядът бе сервиран. Имаше задушена сьомга със сос от каперси и аспержи. Виното бе „Вьов Клико“ от 1998 г. Прочистиха небцата си със сорбе преди сервирането на салатата, по френски маниер, след основното ястие, а после ядоха пасти и пиха силно еспресо.
Когато допи кафето си, сеньор Сан Мартин се отпусна назад в стола си. Сара Алърсби погледна сервитьорите и махна лекичко с длан, при което те изчезнаха зад страничните врати, водеши към кухнята и килера. Наля още кафе на Сан Мартин.
Сан Мартин изгледа Ръсел. Очите му бяха толкова студени, че направо изглеждаха мъртвешки.
- Ще се опитам да разбера какво е станало с въпросните петима мъже. Гората е опасно място и не всеки, който носи оръжие, работи за мен. При положение, че Фарго са замесени, онези петимата вероятно са в затвора. - Даде на Ръсел визитката си картичка. - Ето, господин Ръсел. Елате да се видим утре следобяд. Ще ви предоставя групичка професионалисти, за които двама американски туристи не биха представлявали проблем.
26.
Алтa Верапас, Гватемала
Cам и Реми натовариха раниците си в джипа. Въпросната машина бе под наем и няколко години по-нова от предишната. Подкараха по тесния криволичещ път, който водеше към Санта Мария де лос Монтаняс - градчето, където получиха помощ от свешеника и доктора, след като скочиха от камиона с марихуана.