Реми попита:
- Мислиш ли, че ѝ повлияхме по някакъв начин?
- Сара Алърсби? Със сигурност. Посетихме шестте най-големи и вероятно най-важни неизвестни обекта, споменати в сборника, и ги регистрирахме. Тя ги изтърва. Няма основания да претендира, че ги е открила. - Сам помълча около минута, после добави: - Полицията в Белиз казва, че петимата мъже, които нападнаха Тим, все още не са проговорили, но нищо чудно Сара да ги е наела да контролират достъла до изгубения град.
Реми каза:
- Знам, че е ядосана. Не стига, че плановете ѝ пропаднаха, ами и стана за смях в пресата. Хората завиждат на богатите и известни момичета, които винаги са в таблоидите, а има голяма разлика между завистта и възхищението. Става въпрос за сложна смесица от чувства. Когато някое от тези момичета бъде оплюто, много от хората, които до момента са му се подмазвали започват да злорадстват.
- Тя е доста сложна натура. Капризите на тълпата едва ли биха я изненадали.
- Прав си - потвърди Реми. - Просто си мислех за нея. Нещата не вървят на добре Влезли сме в схватка с нея и, колкото и да ми се иска, не виждам как ще се стигне до хепиенд.
Сам каза:
- Идеалният вариянт е тя да престане да се прави на археолог и да изпрати откраднатият от нея сборник на мексиканското правителство.
- Разбира се. Но наистина ли вярваш, че тя ще се откаже?
- Малко е вероятно.
- Може би трябва да помислим как да отмъкнем сборника от нея и да го върнем лично на законните му собственици - каза Реми.
- Минавало ми е това през акъла.
- Наистина? Някакви идеи?
- Зациклих на първия етап – как да открием къде държи книгата.
Следобяд Сам и Реми се приближиха до Санта Мария де лос Монтаняс по единствения възможен път – онзи, който тръгваше от долината и се виеше нагоре по стръмните склонове. Джипът се справи с острите завои (край тях нямаше мантинели) и се заизкачва по правия, горист участък, предшестващ хребета. Дърветата пречеха на шофьорите да виждат далеч напред.
Тогава Реми посочи една обрасла с храсталаци полянка.
- Мисля, че това е мястото, където скочихме от камионите с марихуана. Защо не скочиш отново? Искам да имам снимка за спомен от това събитие, нали се сещаш.
- Благодаря за офертата, но аз лично едва ли някога ще го забравя.
- Както желаеш. Дали да не отскочим до църквата, за дa видим как е отец Гомес.
- Да, няма да е зле. Обещахме да го информираме как е минала срещата ни със Сара Алърсби.
Паркираха на площадчето пред старата църква и отидоха пеш до къщичката отзад, която свещеникът ползваше за жилище и офис. Почукаха на вратата.
Секунди по-късно Гомес се появи на прага. Усмихна се.
- Сеньор и сеньора Фарго. Радвам се да ви видя отново.
- Благодаря, отче - отвърна Сам. - Решихме да се отбием, за да си поговорим.
Отец Гомес каза:
- Като ви гледам сериозните физиономии, стигам до извода, че едва ли носите добри новини. Но наистина трябва да поговорим. Имате ли време за чай?
- Разбира се - отвърна Реми. - С удоволствие ще пийнем чай.
- Влизайте, влизайте. - Той ги въведе в обикновения си, обзаведен с дървени мебели офис. Ако не бе отворения лаптоп, помещението щеше да прилича на килия на монах от шестнайсети век. Заведе ги в малка старомодна трапезария, където имаше дълга маса от тъмно дърво. Появи се възрастна жена с кафява кожа, индиански черти и вързана на опашка сива коса.
Отец Гомес каза:
- Сеньора Веласкес, това са сеньор и сеньора Фарго Те ще пият чай с нас.
Жената донесс лъжички и чаши от обикновен бял порцелан, които отец Гомес и Фарго сложиха на масата. Веласкес донесс чай и курабийки и се върна в кухнята.
- Сеньора Веласкес няма ли да се присъедини към нас? - попита Реми.
- Навиците и са други. В малка енория непознатите, които се срещат със свещеника, обикновено държат на уединение. Реми, би ли наляла?
- С удоволствие - каза Реми. Тя прие церемониалната роля, като разпредели чашките и чинийките.
- А сега - подхвана отец Гомес - кажете какво стана на срещата с госпожица Алърсби?
Реми и Сам му разказаха всичко, като се почне от посещението на Сара в дома им и предложението за закупуване на сборника и се стигне до нападението срещу Тим край града на маите.
- Научихме много неща за Сара Алърсби. Тя възнамерява с помощта на картата от сборника на маите да локализира важните археологически обекти и да се представи за техен откривател. Ние използвахме същата информация - от копието на Лас Касас - и я изпреварихме. Един професор oт Калифорнийския университет в Сан Диего на базата на направените от нас снимки и джипиес данните регистрира обектите в международните археологически организации.