- Някой знае ли какво става близо до епицентъра?
- Тапачула очевидно е пострадал сериозно. Няколко лодки, превозващи ранени, са стигнали дотук. Хората в най-засегнатия район имат нужда от провизии.
- Хайде тогава да направим още един курс, а после да отидем в Тапачула. Ти може да ни изчакаш тук, ако искаш.
- Добра идея - каза тя. - Междувременно ще прегледам неколцина пациенти.
- Мигел, ти остани с доктор Таламантес. - Хорхе и Хуан ще ни помогнат при товаренето и разтоварването.
Сам и Реми изтичаха при лодката. Когато Сам вдигна котвата, Реми се приближи:
- Романтично пътешествие за двама на лунна светлина ли искаш или целта ти е да ми докажеш, че си добър лодкар?
- И от двете по малко - отвърна той. - А и колкото са по-малко хората, толкова повече провизии ще можем да превозим.
Избутаха лодката във водата, после Реми скочи вътре и седна на носа с лице към Сам. Той обърна лодката, изтласка я още по-навътре, седна на централната пейка и хвана греблата. Преодоля с гребане две вълни, след което прибра греблата и запали двигателя. Лодката преряза следващата вълна, прескочи още една нейна посестрима и навлезе в по-спокойни води.
Сам се загледа в закотвената в дълбокото яхта и видя, че една малка моторница се е лепнала до борда ѝ. На мостика имаше трима мъже, други двама стояха на задната палуба. Когато спасителната лодка се приближи до яхтата, единият от непознатите слезе по стълбите и се отправи към каютите.
Сам изключи извънбордовия двигател и в настъпилата тишина Реми попита:
- Какво има?
- Обърни се и погледни към яхтата! Имаме гости. Бих предпочел да се приближим без да вдигаме много шум, защото не съм сигурен дали са приятелски настроени. Дръж ги под око, докато греба.
Сам се премести на средната седалка, а Реми зае позиция на носа. Бяха на стотина метра от яхтата и новата ѝ дружка. Когато се приближиха на петдесет метра, Сам направи завой и, минавайки покрай десния борд, за да е далеч от моторницата, се насочи към кърмата. Привърза лодката за един от кнехтовете. Прошепна:
- Не бива да оповестяваме присъствието си преди да се уверим, че всичко е наред.
Сам и Реми се заслушаха. Някой крещеше на испански. Дори Реми не разбра думите, но си личеше, че човекът е ядосан. Сам се набра на прикрепената към кърмата стълба и надникна предпазливо. Няколко секунди по-късно наведе глава.
- На мостика при Хуан има трима мъже. Хорхе лежи завързан на пода, със запушена с парцал уста. Току-що единият от мъжете удари Хуан. Мисля, че се опитват да го принудят да подкара яхтата.
- Какво ще правим?
- Провери какво има в комплекта за спешни случаи на лодката. Аз ше претърся помощния склад на задната палуба. - Той се изкатери по стълбата, докато Реми отваряше комплекта.
Прошепна:
- Виж, намерих пистолет. - Тя го вдигна. Висококачествен сигнален пистолет, направен от метал, не от пластмаса. Извади пакет ракети, разкъса опаковката му, после отвори пистолета и го зареди. Останалите ракети прибра в джоба на якето си.
Сам прошепна:
- Добре е като за начало. Да видим какво ше открия там горе.
Той тихомълком се промъкна на задната палуба, отиде до нишата под стълбите, водещи към мостика, и отвори вградения там стоманен шкаф. Зад спасителните жилетки имаше сигнален пистолет. Зареди го. В комплекта за първа помощ откри голям сгъваем нож. Мушна го в джоба си.
Реми вече бе до него и сочеше стълбите.
- Тръгваме ли?
Сам кимна и двамата се качиха горе. Реми приклекна от лявата страна на мостика, а Сам - от дясната. Заслушаха се, наблюдавайки трепкащите на тавана на мостика сенки, които бяха резултат от светенето на контролните уреди. Единият от мъжете удари капитан Хуан, който политна и се строполи до Хорхе.
Сам стана и се втурна напред. Насочи пистолета си към човека, който бе ударил Хуан. Със спокоен глас каза:
- Хвърли оръжието!
Онзи се ухили.
- Това е сигнален пистолет.
- Това у мен също - каза Реми, която бе изникнала зад другите двама мъже. Единият понечи да се извърне; явно смяташе да открие огън по нея. Сам му даде допълнително ускорение и го изтласка на палубата. Мъжът се пльосна и изпадна в несвяст. Сам стреля по човека, стоящ до Реми, а Реми - по водача на нападателите.
Кабината се изпълни със задушлив, миришеш на сяра дим, но пурпурните искри, струящи от ракетите, се виждаха съвсем ясно. Дрехите на мъжете се подпалиха и засмърдя на опърлена кожа. Улученият от Сам мъж изтърва пистолета си и, докато тичаше надолу по стълбите, с длани се опита да загаси огъня, обхванал дрехите му. Падна на палубата, после се надигна и се метна зад борда. Главатарят се опита да запази равновесие, но Сам го ритна в кръста и го запрати към задната палуба. Мъжът се строполи до припадналия си приятел, но бързо се изправи и се хвърли във водата.