- Стена. Като тези на старите римски укрепления, които ти откри в Европа. По-скоро ниско огражденне от камъни, чиято цел е да спира вражеските атаки. Това е военно съоръжение.
- Не прилича на другите руини, които открихме - каза Реми.- По-различно е, някак си не е празно.
Обиколиха външния край на платото. В средата на равното пространство се издигаха ниски възвишения от земя и камъни, всички те обрасли с ниска растителност. Единствените звуци, които чуваха, бяха шумоленето на листата, поклащани от нежния ветрец, и чуруликането на птиците. В определени моменти бе толкова тихо, че шумът от стъпките им се набиваше на уши.
Реми каза:
- На такова място не биха живели хора. Прилича ми на сенота, който е на няколко мили оттук. Стената има защитни функции.
- Разбирам какво имаш предвид. Това и сенота са реликви от войната между градовете.
Попаднаха на ров, дълбок около метър и широк около седемдесет сантиметра. Той тръгваше от каменната стена на ръба на платото и водеше право към едно от възвишенията.
- О-хо! - възкликна Ремн.
- Знаеш ли какво е това?
- Мисля, че тук са копали иманяри. Опитвали са се да намерят подземни камери и ниши.
Сам извади сателитния си телефон, направи няколко снимки и ги изпрати на Селма. Двамата минаха покрай рова и го огледаха хубаво.
- Ако е така, иманярите са се провалили. Щеше да има голяма дупка, ако бяха извадили нещо.
Краят на рова опираше в основата на възвишението. Когато стигнаха до мястото, Реми каза:
- Едва ли свършва тук. Камъните, които са струпани покрай възвишението, са различни. Мисля, че някой е прокопал проход, а после е покрил дупката.
- Странно - каза Сам.
- Правилната дума е „тайнствено” - поправи го Реми.
- Тайнствено тогава. - Той се наведе и започна да хвърля настрани камъните, покриващи отвора.
- Смяташ да влезеш вътре? Не за това сме дошли тук. Ние само локализираме обектите, снимаме ги и описваме какво има в тях, за да може Дейвид Кейн да ги регистрира.
- Как да опиша какво има тук, ако не знам? - отвърна Сам. - Не е ясно какво е това.
- Може да е гробница. Като че ли онзи, който ни е изпреварил, е смятал така.
- А може да е нещо като склад за камъни - нищо чудно индианците да са ги мятали по нападателите.
Реми въздъхна, коленичи до Сам и се зае да му помогне в разчистването. Не след дълго се показаха равните очертания на вход.
- Вход - обяви тя. - Дотук с теорията за метателното оръжие.
- Все оше ли имаш лошо предчувствие?
- Имам, и то дори се задълбочава. Вързах ти се, само за да ти покажа колко съм добричка.
- Още малко остана - каза Сам.
Реми се отдръпна и остави Сам да отмести последните камъни, затулящи отвора. Малко по-късно той каза:
- Вътре сме. - Стана, извади фенерче от раницата си, освети пространството зад входа и пропълзя вътре.
Настана тишина. Реми седеше неподвижна и се ослушваше. Накрая любопитството ѝ надделя над предпазливостта. Извади фенерчето си, включи го и влезе.
Помещението бе голямо и празно. Лъчът на фенерчето ѝ заигра по стените, които бяха покрити с реалистични индиански фрески. Имаше много глифове, а помежду им - изображения на мъже с дрехи от кожа на ягуар и с пера по главите. Някои носеха къси копия, кръгли щитове, бойни тояги с остри зъби от обсидиан. Отиваха на бой.
Когато лъчът на фенерчето ѝ се плъзна по пода, Реми подскочи и изписка. В отсрещния ъгъл на помещението лежеше труп. Много приличаше на мумията, която двамата със Сам бяха открили край вулкана Таканя в Мексико. Кожата му бе кафеникава, сбръчкана, под нея прозираха кости. Виждаха се парчета плат, жълт колан и ботуши; до главата му се търкаляше широкопола шапка. Отзад имаше втори вход.
Сам изникна пред втория вход.
- Съжалявам, трябваше да те предупредя.
- Напоследък всеки ден е Хелоуийн - отвърна тя. - Коленичи до мъртвия човек и го огледа внимателно. - Какво ли го е докопало? Ягуар? Дрехите му са разкъсани, има дълбоки рани.
- Виж револвера .му.
Реми видя старовремски револвер с дълга цев, лежеше точно до дясната му длан. Приведе се, огледа барабана, после го завъртя.
- Изстрелял е всичките шест патрона.
- Точно така. А не виждам кости от ягуар.
- Револверът какъв е?
- Прилича ми на колт, модел 1873 г.
Тя каза:
- Лявата страна на черепа му е смазана.