- Смятах да те информирам за това, когато излезем на дневна светлина.
- Този човек е бил убит. - Тя се изправи, после двамата влязоха в задното помещение. Вътре имаше ниска маса от дялан камък. На нея лежеше скелет със златен нагръдник, корона от злато и нефрит и нефритени обеци. До него бяха наредени нож от обсидиан, тояга и голям брой предмети от нефрит и злато.
- Гробницата е непокътната - каза Реми. - Много странна работа. Онзи, който е убил човека отвън, не може да не знаел, че тук има злато.
Сам и Реми чуха шум от тътрене на крака. Излязоха на входа. Вън се бяха насъбрали шестима човека, все местни хора - сеньора Веласкес, механика Пепе, Алварес - собственика на ресторанта, сина му и други двама, които не познаваха. Трима държаха в ръцете си пистолети, останалите трима - ножове. Всички изглеждаха бесни.
Сам каза:
- Здравейте, дами и господа!
Сеньора Веласкес изсъска:
- Излизайте оттам, много бавно и внимателно!
- Нямахме лоши намерения - взе да се оправдава Реми. - Просто видяхме, че...
- Млъквай, или ще умреш като онзи вътре.
Сам и Реми минаха покрай въоръжените хора и излязоха на слънчева светлина. Отвън, наредени в широк кръг, чакаха петдесетина други жители на Санта Мария де лос Монтаняс. Някои от тях носеха мачетета, други - брадви и сатъри. Имаше и няколко бейзболни бухалки, както и ловни пушки и револвери - почти толкова стари, колкото онзи в гробницата.
Заплахата бе почти осезаема. Пушките бяха насочени към Сам и Реми. Двама мъже държаха въжета, които изглеждаха дори по-страшни от оръжията.
Един мъж, когото не бяха виждали преди, излезе напред. Имаше загоряло от слънцето лице и жилести ръце на фермер. Изгледа Сам и Реми с леден поглед.
- Аз ше се включа в изкопаването на гробовете. Можем да хвърлим телата оттук и да ги заровим, където паднат. Кой ще ми помогне?
27.
Санта Мария де лос Монтаняс
- Аз също ще участвам в изкопаването на гробовете - друг мъж пристъпи напред и застана до първия доброволец. Малко по-късно се появиха още кандидат гробари.
Пепеч механикът, излезе няколко крачки напред.
- И помнете, нямаме основания да караме тези хора да страдат. Някой да ги гръмне в главите с пушка и да се свършва работата.
Сам заговори на висок глас:
- Бихме искали да знаем защо смятате да ни убиете. - Прошепна на Реми: - Помогни ми с езика!
Реми се провикна:
- За втори път идваме във вашия град. И двата пъти обявихме на всеослушание какво правим тук. Вчера казахме на отец Гомес къде отиваме. Намеренията ни са добри.
Алваpec, собственикът на ресторанта, каза:
- Съжалявам, че се налага да умрете. Никой от тези хора тук не ви мрази. Но вие намерихте това място. То е свещено за нас. Ние не сме богати, но имаме богато мннало. Нашият град е бил основат преди две хиляди години, като съставна част от този комплекс. Тук са намирали убежище претърпелите поражение хора от града, намираш са на двайсет мили на изток. Това плато е едно от най-високите в Алта Верапас. Кралят и част от неговите приближени дошли тук. Стотици години по-късно избухнала нова война. После още една. Всеки път, щом загубел войната, кралят, заедно със свитата си, се оттеглял тук. Тук са останките на петима велики крале. Когато испанките войници дошли за пръв пъг, кралят подготвил мястото. Но маите победили испанците, и то няколко пъти, и не се наложило да се установяват тук. Плюс това се помирили със свещениците. Наблюдателницата на хълма била преустроена в църква. Никой от жителите на този град не е предавал неговите тайни.
Сам каза:
- Това място няма да остане тайна вовеки. То е отбелязано в книгата на маите, която открихме в Мексико. Вижда се на сателитните снимки и университетските професори знаят за него.
- Няма да ви позволим да изровите нашите предшественици и да окрадете вещите им - заяви сеньора Веласкес. - Вие сте като Колумб и испанците. Мислите, че щом откриете нещо, то е ваше.
Реми се намеси:
- Не е задължително да ни позволите да проучим това ваше свято място. Можехте, още когато бяхме при отец Гомес, да ни кажете, че не желаете да идваме тук. Мислехме, че сме открили обект, за който никой друг не знае.
Чу се подигравателен смях. Хората се спогледаха, подхилквайки се ехидно. Едни от тях изглеждаше много ядосан.
- Значи виждате гробове на сателитна снимка и решаватеч че няма никакъв проблем да ги разкопаете? И през ум не ви минава, че ние знаем всичко за местата, където сме родени и отгледани. Нашите предци са изградили тези гробници, нашите предци са превърнали платото в крепост. От малки посещаваме това място. Да не мислитеч че не сме забелязали стените и гробищните могили? Щом не сме извадили нашите прадеди и не сме продали техните съкровища, значи сме невежи, така ли? - Той обърна гръб на Сам и Реми и взе пушката на стоящия наблизо мъж. Дръпна затворач зa да зареди патрон.