Група въоръжени мъже, облечени в камуфлажни униформи, фланелки и сини дънки, се спусна по главната yлица. Те чукаха на вратите на сградите и с крясъци принуждаваха хората да излязат на улицата.
- Събират местните жители - каза тя.
Мъжете, жените и децата, напускащи домовете си, изглеждаха объркани и притеснени. Насъбралата се на улицата тълпа ставаше все по-голяма и по-голяма. Наемниците плъзнаха по страничните улички и доведоха още хора.
- Събират целия град!
От кабината на камиона излязоха двама мъже.
- Онези двамата - прошепна Реми.
- Кои?
- Онези, които се опитаха да ни убият по заповед на Сара Алърсби. Онези от Испания. Боядисаният в синьо и приятелят му.
- Как изглежда той?
- Хванал е слънчев загар, но лицето му все още има синкав оттенък. Прилича на мъртвец.
- Нямам търпение да го видя.
Ръсел и Руис се качиха на каросерията на камиона, очевидно смятайки да я използват като трибуна. Ръсел извади дебела папка с документи, подаде я на Руис и заговори през мегафон.
- Проба. - Думата заехтя над хълмовете. Ръсел подаде мегафона на Руис, който зачете на испански:
- Граждани на Санта Мария де лос Монтаняс, вашият град се намира в район, който е обявен за археологически резерват. До пет дни ще бъдете преселени в друг град, намиращ се на пет мили оттук. В замяна на съдействието ви, ще получите жилища и работа.
Един възрастен мъж се отдели от тълпата. Беше облечен в торбесто сако и стари панталони с цвят каки. Той застана до камиона и заговори на висок глас:
- Аз съм Карлос Падиля, кмет на Санта Мария. - Извърна се към съгражданите си. - Тези хора искат да се преселим в „Естанция Гереро”. Предлагат ни да отглеждаме марихуана и да живеем в казармите, които бяха построени преди години, когато дойдоха бандитите. Ще ни взимат за наема повече пари, отколкото ще ни плащат за работата, така че винаги ще сме задлъжнели и няма да можем да си тръгнем. Собственици сме на тази земя от две хиляди години. Дадете ли им я, ще се превърнете в роби.
Руис извика в мегафона:
- Ще подпишете, че се съгласявате с преместването и приемате новата работа. И така на практика ще се откажете от всякакви претенции към земите в и около Санта Мария де лос Монтаняс.
Ръсел скочи от каросерията, държеше лист хартия. Отиде до Карлос Падиля, извади химикалка от джоба си и я подаде на възрастния човек.
- Ето. Ти ше имаш честта да подпишеш пръв.
- Той се опитва да принуди кмета да подпише - прошепна Реми.
Отговорът бе светкавичен. Кметът гръмко каза:
- По-скоро бих умрял, отколкото да подпиша това.
Един човек, явно началник, размаха ръка и четирима мъже сс спуснаха към кмета. Метнаха примка върху му и я пристегнаха под мишниците му. Преметнаха другия край на въжето над един дебел клон, вдигнаха стареца и го оставиха да виси във въздуха.
- Не! - прошепна Реми. - Не!
- Какво правят?
Мъжът, който бе размахал ръка, извади пистолета си и застреля кмета в главата. Всички свидетели, включително Реми, изстенаха от ужас.
Сам попита:
- Какъв беше този изстрел?
-Убиха кмета.
Руис заговори по мегафона:
- Никой да не мести тялото. Ще се върнем след пет дена. Ако тогава то не е тук, ще убием петима от вас. Aко всички до един не подпишете документа, ще убием десетима от неподписалите.
- Разбра ли това? - прошепна Реми на Сам.
- Опасявам се, че да.
Ръсел се отправи към църквата. Закова документите на входната врата. После той и наемниците се качиха на камиона. Шофьорът обърна пред църквата и подкара обратно кьм „Естанция”.
Плачът на жените достигна до килията. Реми промърмори:
- Тръгнаха си. - Скочи на пода.
Половин час по-късно чуха стъпки във вестибюла. Вратата се отвори и на прага се появиха няколко човека - Веласкес, отец Гомес, доктор Хуерта, Пепе, Алварес и дваамата фермери, които бяха проявили желание да изкопаят гробовете им. Отец Гомес рече:
- Разбрахте ли какво стана?
- Да - отвърна Реми.
Веласкес отключи килията и всички отидоха в предното помещение. Раниците на Сам и Реми бяха там. Доктор Хуерта отида в кабинета си, който се намираше през две къщи, и донесе носилка на колелца. Избута носилката под висящото във въздуха тяло на кмета. Двамата със Сам задържаха вьжето изпънато, а един от фермерите го преряза отзад, за да могат да положат трупа на носилката. Покриха тялото с одеало и го закараха в кабинета на доктор Хуерта. Мнозина от местните ги бяха последвали.