Реми попита:
- Има ли местно правителство, което да се заеме с това?
- He и такова, което разполага с въоръжени отряди - каза отец Гомес.
- Полицията?
- Знаеш ги какви са - подхвана доктор Хуерта. – Нали предния път, след като опукахте онези бандити, които ви нападнаха, се опитаха да ви арестуват за контрабанда на наркотици.
- Значи трябва да се обърнем към националната полиция в Гватемала Сити - каза Сам.
Доктор Хуерта обясни:
- Току-що говорих с тях по сателитния си телефон. Казаха, че до месец-два ще изпратят инспектор, който да снеме показания.
- Един инспектор? възникна Сам.
- Да.
- О, между другото... - подхвана свещеникът - донесох това. Той извади от джобовете на палтото си двата пистолета и двата резервни пълнителя и ги подаде на Сам и Реми.
- Благодаря ти - каза Реми.
- Колата ви е готова - обяви Пепе. - Нищо не ми дължите. Съжалявам, че се отнесохме зле с вас. Може би, когато cе върнете в големия свят, щe кажете, че не сме лоши.
Вратата се отвори и тълпата се отдръпна, за да направи път на малка групичка местни хора. Сам и Реми познаваха мнозина от тях. Алварес, ресторантьорът, явно изпълняваше ролята на говорител:
- Сеньор и сеньора Фарго, случи се точно това, което казахте. Онези типове дойдоха от „Естанция Гсреро”. Вместо смирено да ни помолят да ги пуснем да огледат крепостта, те убиха кмета пред очите ни. Ще ни отнемат крепостта и дори домовете и семействата ни. Няма да можем да се оплачем, защото ще ни тикнат в „Естанция”. Ако се опитаме да потърсим помощ, ще ни избият до крак и всичко ще бъде потулено. Нямаме право да ви молим за това, но дали няма да ни помогнете да ги отблъснем?
Реми каза:
- След това хладнокръвно убийство? Разбира се, че ще ви помогнем.
- Трябва да ви предупредя, че ние не сме войници - вметна Сам. - Но ще направим каквото е по силите ни.
Доктор Хуерта каза:
- Вие се изправихте срещу бандитите, които охраняваха нивите с марихуана, и ги победихте, сам самички.
- Те ни нападнаха, ние се защитихме, а после се изнизахме. Това не е победа.
- Избихте десетки от тях, а нямате и драскотина - каза Хyepта. - Победа е, и то голяма.
Сам започна да обяснява:
- Смятам, че няма да имаме големи шансове в битка срещу тези хора. Те са тежко въоръжени, като оръжията им са модерни, добре тренирани и организирани са и определено имат опит. Най-разумният ход е да се опитаме да накараме властите да защитят града.
- Съгласен съм - каза доктор Хуерта - Дано да успеем да ги накараме да ни помогнат. Но трябва да се готвим за бой .
- Да - рече Алварес. - Всички ние ще се бием. Но те ще дойдат след пет дена, така че нямаме много време я подготовка.
- Първо трябва да проведа няколко телефонни разговора - каза Сам. Хвана Реми за китката и двамата излязоха отвън.
- Но ще останете? - попита Хуерта.
Реми отвърна:
- Със сигурност. Щом е толкова намусен, значи е приел нещата присърце.
***
- Благодаря - каза Сам.
- Гледайте засега да не си навличате повече неприятности.
- Да, имаме си предостатъчно.
Сам затвори, след което набра номера на американското посолство в Гватемала. Представи се и помоли да го свържат с Ейми Коста.
След изненадващо кратко време чу гласа на Ейми.
- Сам! Радвам се да те чуя. Всичко наред ли е?
- Опасявам се, че не. Намираме се в градчето Санта Мария де лос Монтаняс, на около двайсет мили западно от „Естанция Гереро“. - Той ѝ разказа за пристигналия камион с въоръжени наемници, за ултиматума и за yбийството.
- О, Сам! Направо не е за вярване. Ултиматум казваш. Какъв?
- Заявиха, че ще се върнат след пет дена, за да вземат подписаните документи. Вероятно смятат и да превозят местните хора до казармите в „Естанция”. Но на тези типове като че ли не им пука как ще бъде опразнен градът. Застреляха кмета пред двеста свидетели.
- Пет дена. Ужасно неподходящ момент. Командир Руеда е единственият човек, който би могъл да реагира адекватно, но през следващите трийсет дена той е в принудителна отпуска.
- Сигурен съм, че това не е съвпадение.
- Сара Алърсби е нагласила нещата - каза Ейми.
- Можеш ли да ни съдействаш по някакъв начин?
- Ще се опитам. Но висшите полицаи видяха какво се случи, когато Руеда се нави да погне Сара Алърсби. Ще ми отнеме време да намеря човек, който е склонен да рискува.
Сам каза:
- Трябва ни оръжие, с което да защитаваме града. Можеш ли да направиш нещо по въпроса?
- Оръжие? Съжалявам, но участието в незаконно снабдяване с огнестрелно оръжие, може да доведе до закриване на посолството. А и трябва да се мине през редица формалности, за да се получи разрешение от висшето ръководство. Някои от моите шефове смятат, че не бива да се занимаваме със Сара Алърсби. Според тях местните трябва да се погрижат за нея.