- Дано тукашните хора доживеят това да се случи.
29.
„Естанция Гереро”
Сара Алърсби чакаше в старата кантора, реликва от времето на семейство Гереро. Тя седеше зад най-голямото от старинните бюра, точно под таванния вентилатор, който едно време се задвижваше от човешка сила, чрез система от оси и ремъци, а сега от електрически двигател. Облегна се назад в стола си, притвори очи и няколко пъти си пое дълбоко въздух, за да може да се отпусне. Ръсел ѝ бе телефонирал преди половин час, така че очакваше скоро да пристигнат. Не след дълго чу бучене на камион - той напусна главния път и сви по алеята. Все още се изненадваше колко тихо е понякога в „Естанция”. Шумно ставаше, когато имаше работа - засаждане, прибиране на реколтата, превозване на продукцията, но иначе седмици наред тишината бе почти пълна. Тя стана, пристъпи към прозореца, гледаш към гората, и се вторачи в отражението си в стъклото.
Носеше бяла копринена блуза, черни панталони, черни каубойски ботуши до коляното и черна широкопола шапка, която в момента бе на гърба ѝ, виснала на ремъците Намести черния си кожен колан, така че пистолетът да увисне още по-надолу, сякаш се канеше да се включи в каубойска престрелка. Излезе на дървената веранда, токовете на кожените ѝ ботуши затракаха по дъските.
Камионът мина по чакълестата алея и спря пред входа на сградата. Мъжете наскачаха от каросерията. Струваха ѝ се интересни. Всички носеха автомати Калашников, на коланите на повечето бяха закачени бойни ножове. Строиха се до камиона и впериха очаквателни погледи в нея. Ръсел и Руис излязоха от кабината и се приближиха.
Тя каза:
- Като те слушах по телефона, останах с впечатлението, че е минало добре.
- Може да се каже - отвърна Ръсел. - Събрахме ги на улицата и им предадохме съобщението.
- Добре.
С кротък глас добави:
- Някакъв дъртак, който се представи за кмет, се опита да дръпне реч относно подписването. Гръмнахме го и оставихме тялото му да виси на един клон. Заявихме им, че ако след пет дена, когато се върнем, тялото не е там, и други ще получат куршум.
Сара плесна с ръце.
- Никога не бих се сетила за това. Брилянтно. Обзалагам се, че са се ужасили.
- Трудно ми е да преценя. Израженията им бяха едни такива каменни.
- Е, като погледат как кметът им гние на въжето, ше омекнат. - Извърна се към наемниците, стоящи зад Ръсел. Каза на испански: - Свободни сте, господа. Руис ще ви плати. Господин Руис, парите са в черното куфарче на бюрото.
Сара и Ръсел се отправиха към колата ѝ - черен майбах, който бе паркиран встрани от къщата.
- Без теб усилията ми, както и значителна сума пари, щяха да отидат на вятъра. Наясно съм с какви трудности се сблъскваш по време на работата си. Ще бъдеш възнаграден щедро. Доверието, което си спечели, ще ти донесе дивиденти.
- Надявам се поетият от вас риск да е оправдан.
- Изключително важно е да успеем. Тези селяни владеят земи с голяма археологическа стойност, а на нас ни трябва свобода на действие, за да можем да проучим обекта. Трябва да бъдат отстранени бързо, преди нещата да се разчуят и те да се сдобият със съмишленици.
- Имам притеснения относно това какво ще се случи, когато ги доведем тук. Сан Мартин ще ви позволи ли да задържите откритото? Благодарение на наемниците си той е по-силен от нас.
- Вярвай ми. Диего се нуждае от мен повече, отколкото аз от него. Фактът, че земята, на която отглежда наркотици, е моя, го прави недосегаем. Обещавам ти, че докато си лоялен към мен, ще бъдеш в безопасност. - Тя спря насред алеята. - Шофьорът ми е нов, а и не съм си- гурна дали вече мога да му вярвам. Ако имаш да казваш нещо, кажи го сега.
За секунди тя замръзна неподвижно и Ръсел видя доста неща, включително красотата ѝ, която тя владееше точно както колите, земите и банковите си сметки. Осъзна, че след този момент няма да му се отвори друга възможност да проговори и да промени нещо. Скоро нямаше да има измъкване. Той не продума и тя се обърна и тръгна към черната кола. Отвори вратата и се настани на задната седалка, затвори вратата. Лицето ѝ и дори силуетът ѝ вече не се виждаха, тъй като стъклата бяха затъмнени. Шофьорът направи широк завой и подкара по алеята
Санта Мария де лос Монтаняс