Целият град присъстваше на погребението на кмета, най-вече заради героичната му смърт. Карлос Падила имаше доста поддръжници, защото се занимаваше предимно с попълване и подписване на документите, които всяка година трябваше да се изпращат в Гватемала Сити. Той бе удобен кмет, всъщност обаче имаше съмнения дали мандатът му не е изтекъл. От години не бяха провеждани избори, той вероятно не искаше да създава грижи на хората, като ги кара да гласуват отново.
Отец Гомес каза подходящите неша за него по време на богослужението, после поведе опечалените към големия църковен двор, където мъртвите биваха погребвани вече столетия наред. Кметът получи своето място в редицата, предвидена за починалите тази година. Отец Гомес изрече още няколко стандартни слова и се помоли добротата, храбростта и самопожертвователността на Карлос да му осигурят място в рая.
Докато старият Андреас, братът на кмета, хвърляше пръст в гроба, отец Гомес помоли съгражданите си да се върнат в църквата.
Когато хората се струпаха в храма (мнозина се наложи да останат отвън, пред отворените врати, откъдето все пак можеха да чуят изказванията), той даде думата на доктор Хуерта.
Доктор Хуерта заговори с прости и откровени думи
- Разговаряхме с правителствени служители и хора от посолствата. Помощ можем да получим най-рано след месец.
- Но ние имаме само пет дена - иткрешя една жена. - Какво ще правим?
- Вариантите са два. Или подписваме документите и отиваме да работим на полетата в „Естанция”, или оставаме тук и се бием. Но всички ние видяхме, че тези хора застреляха Карлос. Няма причина да им вярваме. Когато ви набутат в „Естанция”, където няма да има къде да се скриете и ще сте съвсем беззащитни, животът ви гарантиран ли ще е?
Чуха се викове: „Трябва да се бием!” и „Нямаме избор!”.
- Всъщност има и трети вариант - намеси се отец Гомес. - Можем да си вдигнем чукалата и да се преместим в друг град. Можем да се опитаме да удържим месец или два с надеждата, че правителството ще се задейства.
- При това положение ще загинат два града, не един - рече Пепе. - А и като си тръгнем те ще вземат всичко ценно, ше осквернят гробницата, ше изгорят къщите и посевите ни. Няма да можем да се върнем никога.
Дискусията продължи, но изказващите се общо взето говореха едно и също - бягството е безсмислено, тъй като ще донесе повече вреди, отколкото ползи: немислимо е да предадат града; единственият начин да оцелеят е съпротивата. Накрая доктор Хуерта обяви:
- Време е да изслушаме Сам и Реми Фарго.
Сам и Реми, които до момента бяха мълчали, се изправиха. Сам каза:
- Ако искате да се биете, ще ви помогнем с каквото можем. Предлагам утре в седем да направим една среща пред църквата. Вземете всички оръжия и амуниции, с които разполагате. Ще започнем да изграждаме стратегия.
***
В седем сутринта Сам и Реми седнаха на стълбите пред църквата и зачакаха. Първи дойдоха няколко от лудите глави, които участваха в залавянето на Сам и Реми на платото. После се появиха хората с високо обществено положение - предприемачите, независимите фермери и техните съпруги, синове и дъщери. Накрая пристигнаха работниците и ратаите, които продаваха труда си срещу процент от реколтата.
Към седем и половина на улицата имаше повече хора, отколкото по време на „събранието”, организирано от наемниците. Сам се изправи и накара хората да се подредят в редица.
- Идвайте един по един, а после изчакайте в църквата.
Сам и Реми интервюираха хората на испански:
„Притежавате ли оръжие? Покажете ми го, моля. Ловец ли сте? Какъв дивеч ловувате? Стреляте ли добре?" Ако човекът нямаше оръжие, ге питаха:
„Здрав ли сте? Можете ли да пробягате миля без да спирате? Искате ли да се биете? Ако се налага да се биете с ягуар, какво оръжие бихте избрали?"
Жените като че ли предпочитаха да разговарят с Реми, може би заради местните стандарти за благоприличие. Нейните въпроси не бяха много по-различни:
„На каква възраст сте? Омъжена ли сте? Имате ли деца? Готова ли сте да ги защитавате? Какво е здравословното ви състояние? Стреляли ли сте някога с пистолет?
Тийнейджърите бяха най-трудни за интервюиране, но Сам и и Реми проявиха настойчивост. В миналото всички армии са разчитали на момчета на възраст между петнайсет и двайсет години, за да попълнят редиците си.
В десет приключиха с набирането на информация. Огневата мощ на града се състоеше от седем винтовки със средно стотина патрона към всяка и осем ловджийски пушки с по една кутия oт двайсет и пет патрона, предимно за летящ дивеч. Имаше и седем пистолета, в това число четири револвера 38-ми калибър, явно излязло от употреба полицейско въоръжение, колта на сеньора Веласкес и два малки пистолета 32-ри калибър.