Сам и Реми се изправиха и се вторачиха в кандидат-войниците, чиито лица бяха изопнати от отчаяние.
- Благодаря на всички - каза Сам. - Сега вече имаме по-ясна представа за нещата. Вашите предци не са можели да се противопоставят на модерни оръжия и военни тактики. Вие също не можете. Вие и вашите жени и деца ще загинете още в началото на първата атака.
Ремн веднага забеляза как очите на измъчените хорица потъмняха от мъка. Майките придърпаха децата си към себе си, а мъжете се заоглеждаха, хвърляйки разочаровани погледи към приятелите и съседите си.
Сам не се стресна от факта, че шансовете да успеят са минимални. Кимна на доктор Хуерта и отец Гомес.
- Може ли да поговорим в църковната канцелария?
Влязоха вътре и насядаха на грубите дървени столове, разположени около голямата маса. Отец Гомес се обърна директно към Сам:
- Имаш ли стратегия? - попита той.
Сам поклати глава.
- Нишо, за което да гарантирам.
- Нямаш план, нямаш стратегия, не можеш да помогнеш на хората ми? - попита с леден глас свещеникът.
- Нищо, което бих могъл да обсъждам - настоя Сам.
- Какво искаш да направим? - измърмори Хуерта.
- Отведете хората в планината, в старото укрепление на маите.
Отец Гомес изгледа кръвнишки Сам.
- Те по-скоро биха умрели, отколкото да се оставят да бъдат завлечени в ,,Естанция” и поробени. Ами децата? Там е същински концентрационен лагер.
Реми, която се бе притаила до входа, се опули неразбиращо в съпруга си.
- Какви ги говориш! Изпращането на хората в старата крепост е равносилно на това да им дадем еднопосочен билет към оня свят.
- Камионите не могат да минат по тясната планинска пътека - заяви Сам.
- Но сто, въоръжени до зъби наемници, няма как да бъдат спрени от няколко ръждясали пушки - възрази Реми.
Сам сви рамене.
- Не виждам друг изход.
Реми се приближи до Сам и го загледа с изтерзано изражение на лицето.
- Кой си ти бе! - изсумтя тя. - Определено не си човекът, когото обичам.
Той ѝ хвърли безразличен поглед, какъвто тя никога преди не бе виждала.
Реми понечи да каже нещо, но Сам напусна канцеларията, обръщайки гръб на прекрасната си съпруга.
30.
Санта Мария де лос Монтаняс
На следващия ден Реми заведе жените, децата и старците в разрушената крепост на платото. Там те трябваше да съберат камъни, с които да бъдат замеряни наемниците, опитващи да се изкачат по тясната пътека. Реми определи най-подходящите огневи позиции.
Реми, която се опитваше да не мисли за странното поведение на Сам, накара подопечните си жени и деца да направят чучела, като напълнят стари дрехи с листа. Каза на жените:
- Ако синовете ви стрелят с пушки, със сигурност ще искате врагът да хаби амунициите си по няколкото чучела, които сте поставили наблизо.
Накара други хора да донесат празни бутилки, туби с бензин и парцали и да направят коктейли Молотов. Каза им:
- Това ще забави нападателите, а ако е тъмно, ше ги освети и те ще станат по-лесна мишена.
***
По здрач Сам сс качи на върха на хълма, издигаш се до древната крепост, и провери какви подготвителни мероприятия са провели местните хора. Виждаше, че покрай пътеката и стените са издигнати стотици чучела. Имаше много ями, следствие от изграждането на старата крепостна стена. Храната и водата щяха да стигнат за няколко седмици. Бяха сковани навеси, където да се подслонят децата. Запасите от камъни и коктейли Молотов бяха впечатляващи.
В един момент Сам усети, че Реми е застанала до него.
- Не мога да живея без теб - каза с мек глас тя. - Страх ме е, че ако останеш в селото, ще загинеш.
Сам поклати глава и се вторачи във върховете на обувките си.
- Никога не съм искал от теб сляпо да следваш инструкциите ми. Сега обаче те моля за това. Довери ми се.
Тя се обърна към него и потърси нещо в очите му.
- Никога не сме имали тайни помежду си.
- Съжалявам, Реми, обаче преди много години дадох клетви, която непременно трябва да спазя. Трябва да си свърша съвестно работата.
- Знам, че имаш скрит коз, но ще проработи ли той?
Той прокара пръсти през косата ѝ.
- Дойде време за последното хвърляне на зарове, а аз дори не мога да ти кажа на какво се надявам.
Сам впери очи в обагрените от слънцето планински върхове.
- Трябва да тръгвам.